За първи път тя е въведена през 1391 г., за да задоволява нуждите на китайските императори. Специално за император Хуну и неговото семейство са били произведени 15 000 меки и ароматизирани листа хартия с размер 60 на 90 см. По същото време хората в Европа са използвали слама, сено, трева или стари парцали.

Първите заселници в Америка пък са си служили с листата на царевицата, а впоследствие днешният вестник се е превръщал в  тоалетна хартия.

Така например всяко издание на американския алманах Old Farmer’s Almanac, съществуващ от 1792 г. насам, е имал специална дупка, позволяваща окачването му в санитарно помещение, за да може да бъде използван като тоалетна хартия.

Хората, живеещи в крайбрежните райони, много често използвали за своите нужди черупки от миди. Жителите на Хавайските острови използвали кокосови черупки.

В древен Рим в,  обществени тоалетни е имало пръчка с гъба, която е стояла в кофа със солена вода. Богатите хора използвали  розова вода и мека вълна.

В арабските страни и Индия лявата ръка е популярна и до днес. Някои араби смятат използването на тоалетна хартия за ужасна традиция, тъй като вярват, че с негова помощ е невъзможно да се постигне абсолютна чистота.

Френското изобретение – биде, се е използвало както от жените така и от мъжете. Но по време на първата световна война британските и американски войски срещнали тези изобретения в публични домове и решили, че е предназначено само за жени. В резултат на това мъжете не го използвали. Първите американски емигранти, са използвали царевични стъбла.

В Англия първата тоалетна хартия е произведена през 1880 година и се е продавала в квадратни кутии. У. Алкок е първият, който превърнал тоалетната хартия в руло.

Това беше първият и последен път, в който подхващам подобна тема. Стори ми се любопитен пътят на тоалетната хартия, но не мога да спра да визуализирам. Бляк… Отивам да почета за нещо друго…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Пътят на… тоалетната хартия appeared first on Зелен Свят.

Ще си купя комплект бои, ще рисувам чрез тази техника и ще продавам картините на някакви богати хора с благотворителна цел да помагам на деца в нужда. Мисля, че ще ми се отразява терапевтично. Изглежда изумително и доста трудно…Ето и малко конкретни факти свързани с това изкуство.

Ебру е древно изкуство за рисуване върху вода със специални бои, които не потъват. Творецът никога не знае как точно ще изглежда бъдещата му картина. Има само най-обща представа за нея.

Има различни теории за произхода на ебру – Северен Китай, Южен Сибир, Туркменистан, Персия, Индия, Пакистан и дори Древен Египет. Има основание да се смята, че това изкуство произхожда от шамани, чиито ритуали са били подобни на процеса на създаване на рисунки на повърхността на водата. Повечето историци на изкуството се съгласяват, че техниката произхожда от Турция, където се намира най-древната произведение на ебру от 1554 г.

В периода на Османската империя се е смятало за сериозен занаят и изтънчен вид изкуство, което не всеки художник е имал таланта и търпенето да владее.

Ебру е рисуване на вода с течности. Поставянето на една течност върху повърхността на друга създава невероятен ефект, което води до уникални модели, които могат да бъдат прехвърлени на твърда повърхност – хартия, дърво или плат.

Ебру е древна ориенталска живопис. Тя е уникално изкуство – няма два идентични модела, всеки път се получава нова комбинация от цветове и форми.

Всичко започва с подготовката на “платното”. В правоъгълния контейнер се изсипва специален течен разтвор – смес от вода с екстракт от растения, който уплътнява водата. След това започва тайнството: художникът взема различни бои и буквално ги пръска от четката до повърхността на водата. Капките от боя не се разтварят във водата, а остават на повърхността.  Смесват се помежду си, вземат странни форми, променят очертанията си всяка секунда. Тогава художникът започва леко да  моделира формите с един шип, превръщайки безформени капки боя в картина.

Когато картината придобие желаният вид от твореца, лист хартия се поставя  върху рисунката много внимателно. Хартията също е специална: тя буквално абсорбира цялата боя от повърхността на водата. Листът се изважда след няколко секунди.

Днес Ебру, има доста широка употреба. Използва се за украса на стените в домовете, на бюра, използва се за оцветяване и на текстилни изделия – по възглавници и завивки на легла.

Украса, направена с техниката ебру, може да се види и върху керамични и порцеланови съдове, върху уникални поздравителни картички.

Напоследък художниците в християнските страни прилагат това изкуство и за боядисване на великденски яйца.

Полет на въображението и мисълта, Ебру изненадава и радва.

За някои професия, за други терапия, а за ценителите източник на естетска наслада за сетивата.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Ebru – магия с бои appeared first on Зелен Свят.