Но дори след като броят на населението пада до нулата, Митсубиши запазва собствеността си върху острова. Но в началото на 2000-та година компанията прехвърля собствеността си на град Такашима, който е в близост до острова.

След възстановяването на срутените защитни морски стени островът и необезпокояваните му жилищни комплекси се отварят за туристи през 2009 г. Уникалната застройка на острова, особено гъстотата на натъпканите сгради, които са претърпели атмосферни влияния от корозивна морска вода, го превръщат в място, което си заслужава да бъде видяно и изучавано.

Независимо от процъфтяващия туристически бизнес и филмови изяви, голяма част от острова остава извън граници за посетителите, поради огромните инвестиции, необходими за гарантиране на безопасността на старите сгради, както и каквито и да било реновации, в крайна сметка биха застрашили историческото състояние на местността.

Ужасните преживявания на работниците добавят съвсем различен вид на острова Хашима. След като Япония е колонизирала Корея и е нахлула в Китай, през 30-те и 40-те години на миналия век, тя използва стотици хора които да работят в мините.

Бивши работници разказват за времето си с мрачни детайли, описващи условията като мъчителни. Времето е било влажно и горещо, а храната оскъдна. Ако се отпуснат, то те търпят тежки наказания. Местните записи посочват, че от средата на 20-те до средата на 40-те години на острова са починали над 130 души от корейски и китайски произход.

Докато първоначалната информация, която е трябвало да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО за острова като обект на световно наследство, обхваща само индустриализиращите подвизи на острова от 50-те години, никъде не се споменава за корейските и китайски работници.

Поради асоциацията на остров Хашима с практики на принудителен труд , Южна Корея официално възразява срещу кандидатурата за признаване на острова като световно наследство.

На срещата на ЮНЕСКО през юли 2015 г. посланикът на Япония, Куни Сато, заявява, че “голям брой корейци и други” са “принудени да работят при тежки условия през 40-те години на миналия век”, и че ще бъде създаден информационен център, обясняващ историята и обстоятелствата на работниците в Хашима.

След това Южна Корея оттегля опозицията си и впоследствие мястото бива одобрено за включване в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Историята, заградена зад бетонните стени на остров Хашима, е много неща: богата, сложна и опустошителна.

The post Призрачният остров Хашима – Част Втора appeared first on Зелен Свят.

Обаче миналото на остров Хашима не е толкова просто. По време на Втората световна война историята на острова е по-тъмна, тъй като японските военни политики за мобилизация използват включените в списъците корейски и китайски военнопленници за работа в мините. Поради суровите условия за работа, се изчислява, че стотици души са починали на острова между 30-те и края на войната в резултат на опасни условия в мините, както и поради недохранване и изтощение.

През 2015 г. островът е обявен за исторически обект от организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО, и групи от посетители могат да посещават острова за туристически обиколки. Въпреки силният интерес на хората, наследството на острова остава загадка. Не е ясно дали фокусната точка на острова трябва да се върти около неговата роля в японската индустриална революция или като напомняне за принудителния труд наложен върху работниците, които са изтърпели тежки обстоятелства.

Въглищата биват открити за пръв път на острова около 1810 година. В опит да се изравни със западните колониални сили, Япония се заема със задачата за бързо промишлено развитие, започвайки към 1890 година, като използва острова Хашима за тази цел.

След като Митсубиши купува острова през 1890 г., компанията следователно разработва морски канали и поставя началото на първата голяма японска експлоатация на подземни въглища.

През 1916 г. е построен седем етажен блок (първата голяма стоманобетонна сграда в Япония) за миньорите. За да се предпази от повреждане от тайфуни, бива използван здрав бетон за създаване на жилищни комплекси, училище и болница за разрастващата се общност.

Докато процъфтява като съоръжение за добив на въглища, остров Хашима бива дом на хиляди. През 1959 г. достига своя връх на население с над 5 000 жители, развивайки се като проспериращо индустриално селище.

The post Призрачният остров Хашима – Част Първа appeared first on Зелен Свят.