Разбира се, не винаги е било така. Аз лично изпитвам безумна носталгия и дори имам емоционална памет свързана с аромата на цветните химикали от детството ми, с които рисувахме по момичешките си лексикони… Освен, че пишеха с цветно мастило, имаха лек блясък и ухаеха различно… Мммм…

Днес ми хрумна да се разровя в „родословното дърво” на химикалката. Ето, започвам. Хайде, скачайте с мен…

Първото мастило било направено съвсем просто: смесвали сажди  с нещо лепкаво. В Египет, за тези цели са използвали пепел от изгаряне на папирусни корени, която комбинирали с разтвор на гума – лепкав гъст сок от акация или череша. Много дълго време, в Китай са използвали  мастила. Но имали много значителен недостатък: с течение на времето, материята ставала, крехка и се отделяла от хартията. Освен това мастилото било по-скоро дебело и слабо се стичало от писалката, което вероятно е причината на Изток да предпочитат да пишат (по-точно, да рисуват) йероглифи с четка.

Археолозите в древния римски град Херкуланум, намерили глинена чаша, на дъното на която имало тъмна утайка. Оказало се, че това е най-старото мастило на земята! В продължение на повече от хиляда години, мастилото е изсъхнало в него – обикновени сажди, разтворени в масло.

Професионални византийски преписвачи понякога използвали злато и сребро за мастило. Широко използвани били кестеновите мастила (отвара от зелен кестен), зрели ягоди от бъз и орехова кора, дори от боровинки.

 През 1885 г. саксонският учител Леонарди направил революция в „бизнеса с мастилото“. Той изобретил мастило ализарин, което било синьозелено. На хартия то се превръщало в дълбок черен цвят. По-късно мастилените топки били заменени с танин или галова киселина. Скоро и на това изобретение се появило конкурентно – анилиново мастило, например виолетово. Това било синтетично багрило, разредено във вода.

Историята на мастилото съхранява много интересни неща. През миналият век, великият изобретател Едисон е създал мастило за слепите. Трябвало да се напише текстът с тях и да се изчака малко, като хартията на местата, където писмата са изписани, втвърдени и розови, образували релеф.

Съвременните химикалки са изобретени през 1938г. от унгарския журналист Ласло Биро. Той забелязъл, че мастилото, използвано за печатане на вестници, изсъхва бързо, и решил да направи писалка, използваща подобно мастило. Оказало се, че то е твърде вискозно и не може да се използва с обикновените писалки, след което Биро започва да експериментира, докато стигнал до съвременната конструкция на химикалката.

Известно време след това, през 50-те години на миналия век, французинът Марсел Бик въвежда серийното производство, след като прави промени по конструкцията на химикалката. Това редуцирало цените и превърнало химикалките достъпни за масова употреба.

Мастилото, използвано в химикалката, овлажнява топчето под действието на собствената си тежест. Затова при поставянето на химикалката наобратно, тя спира да пише.  

Любопитно е да се знае, че поради тази причина, обикновената химикалка не може да се използва при липсата на гравитация, както е при космическите полети. Поради това е разработена т. нар. Космическа писалка, която използва допълнителен натиск от газов патрон.

Е. не изпитахте ли и вие поне малко носталгия по романтиката на ръкописното писане?!? Признайте, де…

Изключвам лекарите, че тях горките ги обърнаха на писари…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Родословното дърво на химикалката… appeared first on Зелен Свят.