Защитниците на храни се оплакали, че сосът често се прави от домати, сгъстени със смлени тикви, с ябълкови кюспе или с царевично нишесте. Един автор на френска готварска книга описва кетчупа, продаван на пазарите като „мръсен, разложен и гнил”.

Към края на 19-ти век, производителите започнали да добавят химически консерванти, за да забавят разлагането в бутилката. Но истинската промяна – изобретяването на съвременния кетчуп – се е случило през 20-ти век. Започва с малко вероятен съюз между един от най-богатите производители на храна в страната, Хенри Дж. Хайнц и ниско платен федерален химик. Двамата мъже, обвързани с взаимното убеждение, че несигурната в ненадеждна храна е нарастващ национален проблем.

Позицията на Харви Вашингтон Уайли по въпроса не изненадал никого. Като началник на бюрото по химия в американското министерство на земеделието, Уайли настоявал за стандарти за безопасност на храните. По това време неговият малък отдел е бил единственият федерален отдел, отговорен за качеството на храните в страната. Позицията на Хайнц била шокираща, особено за колегите му. Той отказал да се съгласи с другите американски корпорации, които най-вече се опитвали да блокират всяко усилие за установяване на стандарти за храни и напитки.

До 1888 г., на 44-годишна възраст, Хайнц имал свой собствен бизнес за производство на храни. През 1896 г. компанията произвела около 60 продукта. Хайнц вярвал, че за да успее, самият продукт трябва да е добър, а производителят да е надежден. Той разрешава публични обиколки на фабриката си в Питсбърг, така че хората да могат да се възхищават на чистота и добрете работници. Той построил оранжерии, за да експериментира с най-добрите сортове плодове и зеленчуци. Продължил да използва прозрачни бутилки, вместо цветни, за своите продукти. За кетчупа той създал бутилка с осем страни, за да могат клиентите да изучават соса от всяка страна.

Хайнц помолил генералния директор на компанията да започне разработването на подправки, които не се нуждаят от химически добавки. Те започнали да експериментират с рецепти за домашно приготвен кетчуп, който имат по-дълъг срок на годност. Неговата компания започна да пуска реклами, публично прокламирайки чистотата на своите продукти. Хайнц се увери, че президентът Теодор Рузвелт е наясно с неговите опасения. През юни 1906 г. първите два главни закони за защита на потребителите в Съединените щати – Законът за инспекция на месото и Законът за чистата храна – станали закон, поставящ основите на федералните правила за безопасност.

Автор: Мартина С. Попова

The post Хранителната революция на кетчупа appeared first on Зелен Свят.

Нови изследвания, съчетаващи мистериозен липсващ микроелемент, 66-годишна скала, разкъсана от древен вулкан и база данни за цялата скална химия, анализирани от учените през миналия век, обяснява защо Земята има континенти. Изследване, публикувано на 16 януари в списание Nature Communications, показва, че там където се раждат планините, там са се родили и континентите.

“Това е като пъзел”, казва лидерът на изследването Минг Танг, научен сътрудник по геология в университета Райс в Хюстън. – В този континентален пъзел има липсваща част и изглежда, че сме намерили отговора.“

Липсващият елемент

Липсващият елемент е рядък за Земята метал, наречен ниобий. В средния слой на Земята, наречен мантия, както и в океанската кора (частта от външния слой на планетата, покрита с морета), ниобият и другият рядък елемент, тантал, обикновено се срещат съвместно. „Континенталната кора е странна, каза Танг за Live Science. Кората, съставляваща континентите, е относително бедна на ниобий.“

Случаят с липсващия ниобий в континенталната кора е измъчвал геолозите в продължение на десетилетия. Тан го е търсил в базата данни за геохимия на скалите, поддържана от Института Макс Планк в Германия. Търсел е в зони на субдукция, където кората се смила във вид на мантия и магма. Тази магма, когато се охлади, има потенциала да създаде континенти. Танг установява, че ниобият не е липсвал в много от тези зони на субдукция. Но странното било, че липсва особено в планинските райони като Андите.

„Андите са масивен регион за изграждане на планини, задвижван от близката тектоника на зоната на субдукция. Тъй като океанската кора край бреговете на Южна Америка се свива под континенталната кора, неспокойните Анди се издигат и магма изригва от някои от най-високите вулкани на Земята“, казва Тан.

„Региони като Андите – които са на върха на една субдукционна зона – са известни като континентални дъги и са специални, защото кората е около два пъти по-голяма от обикновената континентална кора, обяснява Танг. За съжаление, химията на скалите на дъното на тази кора е загадка. На около 50 мили (80 км) под повърхността, тези скали са недостъпни.“

Откриването на ксенолита

За щастие, планините на Сиера Невада, в западните щати, са били активен район за планинско строителство, подобно на Андите днес. Танг, заедно с петролога от университета Райс Син-Ти Лий и техните колеги, анализират проба от скала, която се е образувала преди около 66 милиона години и била избутана на повърхността при вулканично изригване преди около 25 милиона години. Тази скала, наречена ксенолит, първоначално формирана дълбоко в основата на Сиера Невада, когато е била активна континентална дъга – изследователите са открили скалата в Аризона.

Скалата “може да осигури много добър, отличен аналог на дълбоката кора под Андите”, казва Танг.

Анализът показа, че континенталната дъга ксенолит има допълнителен ниобий. Тан и колегите му откриват липсващия рядък елемент на континента: Загубеният ниобий е бил забит на дъното на континенталните дъги.

Ниобият се затваря толкова дълбоко, заради уникалните условия под тези супер дебели участъци на земната кора. „Под континенталните дъги, поради гъстата кора, мантията е под високо налягане“, каза Танг. Под високо налягане, титанов минерал, наречен рутил, кристализира от магмата. Рутил може да улавя големи количества ниобий, но не много тантал. Също така е много плътен, така че попада дълбоко в земната кора, докато други скали се разпространяват към повърхността.

„Тъй като в континенталната кора липсва ниобий, той трябва да се е образувал при тези континентално-дъгови условия“, каза Танг. А това означава, че места като Андите вероятно са държали семето на всички континенти на Земята днес.

“Всяка част от континента, на който се намираме сега, вероятно е започнала с тези процеси на изграждане на планини”, каза Танг.

Превод от аглийски – Нина Жишева

The post Къде са родени континентите appeared first on Зелен Свят.

А някога питали ли сте се какво точно гледате?

Очевидно е, че това което виждате не е солидно. Но също така не е и течност. Тогава остава да е газ? Да, но от научна гледна точна огънят е различен от газовете. Можете да го видите и посочите. Газовете съществуват в едно състояние, докато огъня евентуално ще изгори и ще затихне. Грешка е да се каже, че огъня е плазма, подобна на светкавицата. Плазмите не съществуват в стабилно състояние. Те са част от мигът, в който електроните им се отделят в пространството.

Тогава както е огънят?

Оказва се, че огънят не е изобщо материя. Това е нашето сензорно усещане на химическа реакция горене. Огънят прилича на процеса, при който листата си сменят цвета, миризмата на зрелите плодове или светлината на светулките. Всички тези да сензорни сигнали, които ни показват, че се случва химическа реакция. Разликата при огъня е, че задейства няколко обоняния наведнъж. Горенето прави това възможно като използва гориво, топлина и кислород.

При лагерен огън, когато клонките са нажежени от топлината, стените на техните клетки се разлагат. Те отделят захар и други молекули във въздуха. Тези отделени вещества реагират с кислорода и създават въглероден диоксид и вода. В същото време, всички остатъци от вода по клонките се изпаряват и изсушават дървото. Това произвежда задоволителният звук на пукащото дърво в огъня. С нажежаването на огъня водата и въглеродния диоксид се разширяват и създават издължена, виеща се ивица. Гравитацията спомага да неравномерностите, които виждаме. Това създава характерната форма на огъня, която всички познаваме.

Виждаме всичко това защото процеса „горене“ също произвежда светлина. Молекулите излъчват светлина когато се нагорещят. Цветът на молекулите зависи от горещината. Най-горещите пламъци за бели или синкави. Видът на молекулите също може да повлияе на цветът.

Огънят, погледат под лупа, е толкова странен, че не е учудващо, че първите хора, които са успели да го създадат са си помислили, че е дар от бога. За по-голямата част от нашата история дори не сме знаели какво представлява, освен това, че без него животът ни бил хиляди пъти по-труден, а еволюцията ни много по-бавна.

Автор: Мартина С. Попова

The post Огънят – твърд, течен или газ? appeared first on Зелен Свят.