Възможно е да усетим преминаването на времето, само ако имаме преживявания в миналото, настоящето и бъдещето. Но къде е миналото? Някъде там? Можем ли да го посочим? Очевидно не. Това, което ни кара да разберем идеята за миналото, е фактът, че имаме спомени. Но спомените съществуват само дотолкова, доколкото те се преживяват сега, като спомени. Никога не е имало нито една точка в целия ни живот, в която миналото е било нещо друго освен спомени, които се случват в настоящето.

Същото важи и за бъдещето: къде е то? Може ли да посочим и да кажем ето там е? Очевидно не. Нашето схващане за бъдещето произтича от очакванията или представите, които преживяваме сега, като очаквания или представи. Никога не е имало нито една точка в живота ни, в която бъдещето е било нещо друго, освен очакване или представа, преживяно в настоящето.

Но ако миналото и бъдещето всъщност не са се случили в миналото и бъдещето, как може да има преживян поток от време? Къде изтича времето?

Нека направим аналогия с пространството. Представете си, че внезапно се озовавате на дълъг, прав пустинен път. Гледайки напред, в далечината виждате планини. Ако погледнете назад, ще видите суха долина. Планините и долината предоставят препратки, които ви позволяват да се ориентирате в пространството. Но планините, долината, вие, в средата на пътя, всичко това съществува едновременно в настоящата снимка на съзнателния ви живот.

Напълно аналогична ситуация се случва във времето: в момента четете тази статия. Докато четете, можете да си спомните, че по-рано днес вече сте направили нещо друго – да речем, мили сте зъбите си. Можете също така да си представите, че ще направите нещо по-късно – ще си легнете. Миенето на зъбите и лягането в леглото са съответно зад и пред вас по пътя на времето, точно както долината и планините са били на пътя в пространството. Те предоставят препратки, които ви позволяват да се ситуирате във времето. Но отново, споменът от миналото и представите за бъдещето, както и това, че в момента четете, всички съществуват едновременно в настоящата моментна снимка на съзнателния ви живот.

Един въображаем експеримент може да ни помогне: да предположим, че можем да се върнем назад, в миналото си. Да речем, обратно до момента, в който измихте зъбите си тази сутрин. В съответната експериментална снимка настоящето ще се намира между спомена за това, че сте станали от леглото и намерението ви да се обличате за работа. Но след като стигнете до тази снимка, няма да имате усещането за временното прекъсване: ще погледнете назад в паметта си и ще видите, че ставате от леглото; ще погледнете напред във въображението си и ще видите, че се обличате за работа. Касетата на случката щеше да бъде пренавита и нямаше да си спомняте, че сте се върнали назад във времето. Усещанията ви щяха да бъда напълно нормални, както се чувствате точно сега, докато четете. И така, кой ще каже дали преди малко наистина не сте направили пътешествие във времето? Откъде знаем, че времето винаги тече само напред?

Виждате ли, дали времето върви напред или изобщо не тече или се движи напред-назад, усещането ни ще бъде еднакво във всички случаи: винаги ще стоим в снимка, простираща се плавно назад, в спомените ни, и напред, към очакванията ни, точно като на пустинния път.

The post Усещаме ли как минава времето? appeared first on Зелен Свят.