Вероятно най-голямата пречка е правата върху земята. В развиващите се страни само 10 до 20% от земевладелците са жени, а в някои части на света жените все още не могат да притежават или контролират земята. Когато даден земеделски производител не е оправомощен да взема решения за земята, в която работи, е невъзможно тя да сключи договор за земеделско производство, който би могъл да осигури по-високи доходи и надеждни източници на доходи.

В допълнение, утвърдените роли на половете в развиващите се страни могат да попречат на жените да донесат своите култури на пазара или дори да напуснат селата си без разрешението на съпруга си. Докато жените фермери в САЩ не се сблъскват със същите ограничения, 33-годишният Лори Фленор, земеделски производител на осмo поколение в Бристол, Тенеси, твърди, че постоянните предразсъдъци в селското стопанство улесняват стопанските сделки със съпруга си Бен.

„Въпреки че управлявам фермата и вземам решения, те [фермери] не искат да говорят с мен за това кога да секат сено, или кога да продават добитък, или колко дъжд сме придобили. Искат да говорят с мъж” обяснява тя.

И все пак, дори и при жените, които полагат допълнителни усилия (в световен мащаб жените работят повече часове годишно, отколкото мъжете), те значително изостават от мъжете си по отношение на добивите и доходите. Средно фермите, управлявани от жени, произвеждат 20-30% по-малко от стопанствата, управлявани от мъже. Причините за това „несъответствие между културите“ нямат нищо общо с пригодността за селско стопанство и всичко, свързано с препятствията, свързани с пола.

Вродената дискриминация на половете в икономическата система например редовно ограничава достъпа на жените до кредит. Това е особено вярно за дребните фермери в развиващите се страни, където културните норми и липсата на обезпечение често пречат на жените да заемат пари. Без адекватни средства за капиталови инвестиции жените фермери са по-малко склонни от мъжете да купуват и използват торове, устойчиви на суша семена, устойчиви земеделски практики и други съвременни земеделски инструменти и техники, които увеличават добива на култури.

The post Жените които изхранват света appeared first on Зелен Свят.

Водните безгръбначни са най-многобройните животни в сладките води. Блатата и реките подслоняват множество червеи, мекотели и ракообразни. Повечето намират нужния им кислород направо във водата. Насекомите пък трябва да носят резервоар с кислород, когато се гмуркат за плячката си. Някои в различните стадии на разивие изграждат хриле, които после изчезват.

Една трета от познатите 25 000 видове риби живеят в сладките води. Блатните риби с малки изключения са същите като тези в реките. Главочи, сьомги и пъстърви живеят заедно в потоците, речните мрени предпочитата по-широките и спокойни места на реките. В равнините реките са царство на кефили, линари, лешанки и шарани. Още по-надолу в естуарите, змиорки от далечното Саргасово море идват да продължат растежа си в сладко-солената вода.

Земноводните от умерените зони се делят на две групи: опашати и безопашати, наричали жаби. Повечето от тях живеят едновременно на сушата и във водата. Подобно на рибите и влечугите, те са студенокръвни животни, като са по-многобройни в тропическите реки и езера, отколкото в умерените зони. Повечето имат гладка, гъвкава и влажка кожа и снасят яйцата си във водата.

The post Кой живее в сладките води? appeared first on Зелен Свят.

Там се намират подводни и надводни растения, които дават подслон и храна на червеи, мекотели, ракообразни, насекоми, риби и земноводни. Животът става по-беден с увеличаване на дълбочината, особено заради по-малобройните растения. Мекотели, ларви и прешленести червеи, например пиявици, живеят след растителните остатъци, които образуват тинята. По-едри животни, главно риби, се спускат в дълбоките води. На повърхността на езерата и блатата, особено до брега, живеят също плаващи бозайнижи и птици.

В теките животът зависи от бързината на течението. Водата тече с такава скорост, че прастенията не могат да се захващат за дъното или да плуват по повърхността. Единствените растения, приспособени към тази богата на кислород среда, са микроскопичните водорасли, които се прикрепват към скалите и дъното. Освен някои насекоми и земноводни край бреговете, потоците са царство на мощни риби: главочи, пъстърви, сьомги. С намаляване на наклона течението се успокоява и температурата се покачва. Потокът става река.

Усповията в тях са по-благоприятни за живот. Вкоренени или плаващи растения образуват места за хвърляне на хайвера, където мъжките идват да оплождат яйцата. Тези растения са също храна и убежище за новоизлюпените рибки. Там се намират мекотели, сладководни миди и насекоми: водни кончета, еднодневки и твъргокрили.

The post Животът в сладките води appeared first on Зелен Свят.

Някои паразити живеят постоянно в гостоприемника; те консумират течности или вещества от хранителния му тракт. Това са ендопаразитите. Тенията живее в червата на големите бозайници, като човека. Тя се храни с вече обработени вещества от гостоприменика, а това му причинява стомашни неразположения и увеличен апетит.

Атлантическата миксина живее в моретата до 300 м дълбочина. Когато намери жертва, тя се нахвърля върху нея, за да пробие тялото й с роговете си зъби и грапавия си език. После бавно вкарва тялото си в жертвата. Като всички риби-паразити от своя вид, тя спокойно изгризва жертвата си отвътре!

Други паразите се закрепват на кожата на госпоприемника си, като преминават от един индивид към друг, хранейки се с тъкани или кръв: те се наричат ектопаразити. Кърлежи, комари, въшки или пиявици се придвижват със скокове, летене или пълзене, за да сменят гостоприемника. Други не могат да се придвижват: те се приютяват под кожата на животните и хората, като предизвикват силни сърбежи.

Паразитите предизвикват често смущения и могат да причинят сериозни, понякога смъртоносни болести. Някои паразити пренасят други, по-дребни – микробите, които предават на своя гостоприемник. Такъв е случеят с мухата цеце, която пренася сънната болест. Когато тя ухапе човек, микробът навлиза в нервната му система и предизвиква сънливост. Друг пример са бълхите, пренасяни от плъховете. Те носят вируса на чумата, предизвиквал ужасяващи епидемии през миналите векове!

The post Паразитизъм appeared first on Зелен Свят.

В саваната ка Кения гну, зебри, антилопи и жирафи пасат мирно едни до други. Няма никакво съперничество, защото всички са тревопасни. Те взаимно се гопълват: първите предпочитат крехки кълнове, другите – по-твърди стъбла, трети се хранят с листата. Този тип съвместен живот около храната или водоизточник се нарича “неутрализъм”.

Но отношенията между животните от различни видове рядко преминават в толкова голяма наутралност. В действителност съществуват всякакви отношения: има случай на съперничество между два вида, защото консумират една и съща храна; случай на вид, който е жертва на друг вид; случай на симбиоза между два вида, които не могат един без друг; случай, когато един вид живее за сметка на друг…

Каквито и да са тези отношения и колкото и жестоки да ни се струват, те са полезни: ако изчезнат газелите, лъвовете ще останат без храна; ако изчезнат лъвовете, газелите ще се размножат прекомерно, ще унищожат саваната и ще умрат от глад… В действителност всички отношения водят до равновесие, където всеки се нуждае от другите. Това равновесие се нарушава, когато един вид бъде внесен отвън или изчезне. Когато сивата катерица е гонесена във Великобритания, червената катерица практически изчезва, защото сивата катерица завзема найната територия и яде същата храна.

The post Отношенията на животните appeared first on Зелен Свят.

В размножителния период младите вълци търсят собствена територия и вълчица, за да образуват собствена глутница. Те изминават дълги разтояния, до 100 км. на ден, без да навлизат в чужди територии. В областите, където естествената плячка е унищожена, вълците също живеят поединично, хранейки се с останки или с домашни животни – овце или кози.

Животът на вълците е изпълнен с ритуали, като този на “поздравяване на водача”, извършван при среща или в началото на лова. Всички членове на глутницата се събират около водача, с наведени глави и подвити опашки. Изведнъж, те започват да го побутват с муцуните си и да лижат бърните му, потвърждавайки по този начин превъзходството му.

Когато вълците се придвижват в група, те ходят в индийска нишка. Всеки вълк стъпва в следите на първия, като образуват по този начин само една следа, която може да се разпознае по дълбокия й и обезобразен вид. Те се отделят един от друг само на завоите, където се наблюдава множество от следи.

Разделянето на плячката следва точен протокол. Водачът се храни пръв, а останалите го чакам. Към края на храненето му, водещата вълчица се присъединява към него. Когато вече се е заситил, той отстъпва остатъка на събратята си, като по-силните отмъкват по-едрите парчета, а по-слабите често остават с празен стомах. В случаите с много едра плячка, я разделят на парчета, които пренасят другаде или пък заравят в скривалища.

The post Животът в глутницата appeared first on Зелен Свят.

Освен звуци, езикът на вълците влючва голям брой стойки и мимики. Положението на опашката, движението на ушите, на бърните и носа могат да бъдат знак за боязън, уважение или агресивност. Водачът на глутницата показва властта си, като стои здраво на краката си, изправен и неподвижен с изправена опашка и наострени уши, гокато подчинените му превиват гръб пред него или изразяват подчинението си, като лягат по гръб, с лапи във въздуха.

Миризмите дават на вълците много сведения. Маркировките от урина, изпражнения или секрет от подопашната жлеза, позволяват на вълците да бележат територията си. Събратята им могат, при разчитане на тези сигнали, да установят с точност броя на екземплярите в глутницата и гатата на последното им преминаване. Като душат задницата на някой вълк, и по-точно подопашната жлеза, вълците могат да пределят възрастта, пола и положението, което той заема в глутницата.

Колкото по-малко е плячката, толкова по-обширна е територията на вълците. Тя може да се простира от 60 до 300 кв. км. Глутницата се придвижва непрестанно, за да ловува. Може да измине десетки километри по следите на плячка. Първо идентифицира плячката, след това се приближава на достатъчно разстояние, за да я нападне, като не забрави преди това да изпълни ритуала “поздрав към водача”

The post Светът на вълците appeared first on Зелен Свят.

История му

Историята на фалафела е неясна и доста противоречива. Макар че ястието вече е безспорно огромна част от израелската култура, нейният произход не е ясен. Много палестинци смятат, че Израел е откраднал фалафела, традиционна арабска храна.

Широко разпространено е обаче убеждението, че ястието е измислено в Египет преди около 1000 години. Известно е, че Александрия е пристанищен град, така че фалафелът лесно се разпространява в други части на Близкия изток.

Други теории предполагат, че ястието е дори по-старо – някои експерти предполагат, че произходът му може да се проследи назад до Древен Египет, докато някои казват, че той произхожда от Йемен.

От какво е изработен Фалафела?

Когато казваме „фалафел“, ние имаме предвид фалафелни топки – пържени топки или банички от смлян нахут или боб фава (или смес от двете). По принцип, те са пикантни и ароматни.

Фалафелът често е подправен с традиционни подправки от Близкия изток като кимион и кориандър. Има много начини да се насладите на фалафел: като питчици с мариновани зеленчуци, на салата, или просто само фалафел. Често се сервира с хумус или тахан.

Здравословен ли е Фалафелът?

Фалафелът е популярно вегетарианско ястие, пълно с протеини и фибри. Важно е обаче да запомните, че фалафелът все пак се пържи и не съдържа калории, мазнини и натрий. Една фалафелова топка може да има до 750 калории, 30 грама мазнини и огромните 1500 милиграма натрий. Ако вашият фалафел се пържи в здравословна за сърцето мазнина (зехтин или гроздово олио, например), то определено може да се вмести в здравословния начин на живот – просто не прекалявайте.

Превод – Нина Жишева

The post Фалафелът – познат и непознат appeared first on Зелен Свят.

Разбира се, много зависи от съставките и подготовката, да не говорим за личните предпочитания. Но психологическите изследвания установиха няколко неочаквани фактора, които също играят роля.

Ето ги:

1. Красивата храна е по-вкусна.

В един експеримент, на участниците беше дадена салата, сервирана по три начина: всички съставки бяха смесени, всички съставки бяха подредени внимателно и всички съставки бяха аранжирани във формата на картина на Василий Кандински.

“Картината” не само изглеждаше по-привлекателна за участниците визуално (те дори изразиха желание да платят повече пари за нея), но също бе призната за най-вкусна.

2. Необичайните прибори също подобряват вкуса на храната

Запознайте се с новия прибор Goûte, създаден от дизайнера Андреас Фабиан и готвачът Чарлз Мишел, е такъв стик, който наподобява формата на човешкия пръст. Той е предназначен за меки храни като кисело мляко, хумус, нутела и фъстъчено масло.

Експериментът показа, че хората са много по-доволни, когато ядат с такова нещо, отколкото с лъжица. Мишел казва, че обикновените прибори са строго функционални и създадени без идеята за доставяне на удоволствие.

Може би затова е толкова хубаво да се използват всякакви специални инструменти като лъжица за мед, уреди за ядене на раци или орехи?

3. Но и “конвенционалните” прибори не са напразно измислени …

Кой ще яде кисело мляко с пръчици? Една лъжица е логично решение.

Но коя лъжица да вземем? Изследователят Чарлз Спенс помолил хората да преценят вкуса на киселото мляко, което трябвало да опитат, използвайки лъжица, направена нарочно по-тежка или лека пластмасова лъжичка.

Участниците определили киселото мляко, което опитали с пластмасовата лъжица, като по-плътно и вкусно. Така че вкусът на храната зависи от това какво, как и защо се яде.

Забелязали ли сте, че същата храна има различен вкус, ако я ядете от хартиена чиния, вместо от керамична? Или че напитките винаги са по-вкусни в стъклени съдове отколкото в пластмасови? Какво ще кажете за сладоледа в чаша за вафли или в пластмасова кутия?

4. Цветът на съдовете също е от значение

Испански и британски учени провели съвместно проучване, в което на 53 участници сервирали мус от ягоди в черна или бяла чиния. Тези, които опитали муса от бяла чиния, го оценили по-високо и го намират за по-сладък.

Не е случайно, че повечето ресторанти сервират храна на бели плочи: тя не само подчертава вкуса, но и ви позволява да виждате по-добре какво ядете.

В друго проучване дали на участниците да пият какао от бяла, червена, оранжева или кремава чаша. Най-вкусна било какаото в оранжеви (бели отвътре) и тъмни чашки.

Може би затова всеки има „любима“ чаша за различните напитки.

И вероятно затова чашите с не-бяла вътрешност не са популярни.

Превод – Нина Жишева

The post Какво прави храната по-вкусна? appeared first on Зелен Свят.

Някои храни – като нар и шам-фъстък в САЩ – се издигат до славата на храненето, защото голяма компания, която доминира в производството и продажбите, плаща голяма част от изследванията. Но спонсорираните изследвания могат да засенчат науката, казва Ройзън. Националният млечен съвет, например, „има огромен маркетингов клон“, което му позволява широко да популяризира действително хранителните аспекти на млякото, киселото мляко, сиренето и др. Някои млечни продукти съдържат съединение, наречено лецитин, дълго считано за здраво. Въпреки това, тя взаимодейства с чревните бактерии, за да произведе увреждащото съединение триметиламин, който причинява възпаление и може да доведе до заболяване. Жълтъкът също има лецитин и Ройзън съветва минимален прием.

Високо проучените храни не винаги са тези, които трябва да ядете. Ройзън предлага избягване на диети с ниско съдържание на въглехидрати, като подчертава маслото, сиренето и многото месо. Дори здравословното говеждо месо, съдържа карнитин, друг производител на триметиламин. “Протеинът не е различен, независимо дали е хранен с трева или хранен със зърно.” Червеното вино или щедрото изпръскване на неподправен екстра-девствен зехтин – две най-добре проучени храни – може леко да смекчи отрицателните ефекти от месото и млечните продукти. Но алкохолът е опасен и маслиновото масло е с високо съдържание на калории.

Най-добрият залог, казва Ройзън, е да се следва науката, а не усещането. Яж зеленчуци. Вместо месо, изберете сьомга или океанска пъстърва – те имат по-добро рибено масло от повечето други видове с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на живак. Пийте черно кафе (може да е добро за черния дроб). Закускайте ядки, но не прекалено много. И за десерт: хапка от тъмен шоколад.

The post Най-проучваната храна appeared first on Зелен Свят.