От появата на предците им преди 400 милиона години, акулите са се разпространили във всички морета. Повечето не обичат твърде топлите води. Много тропически акули прекарват зимата до екватора, след това мигрират на север или юг в по-хладни води. Някои, като гренландската акула, са се приспособили към ледените води на полярните морета. Акулата булдог може даже да живее в сладки води и изкачва понякога течението на реки, като Амазонка в Южна Америка, изминавайки над 3000км!

Акулите имат от 5 до 7 хрилни цепки, разположени отстрани зад главата. Водата нахлува през устата и минава през хрилете – органи, които филтрират водата, за да усвояват кислорода, след което изхвърлят въглероден двуокис. Водата излиза през хрилните цепки. Някои дънни акули, като котешката, притежават мускулна система за изпомпване на водата през хрилете, а други нямат такава система. За да дишат, те трябва да плуват винаги с отворена паст, за да осигуряват непрекъснат поток вода през хрилете. Все пак Кусто е наблюдавал абсолютно неподвижни спящи акули.

За разлика от рибите, акулите нямат плавателен мехур, който им помага да плуват. По-тежки от водата, те веднага потъват, щом спрат придвижването си. При някои видове черният дроб съдържа леко масло, чието количество се променя според дълбочината и им позволява да контролират плавателността си. Така те могат лесно да изплуват и да се потапят.

Много грапава при допир кожа на акулите е покрита с изострени люспи. Те се наричат кожни зъбчета, защото наистина са такива, сраснали с кожата!

The post Акули във всички морета appeared first on Зелен Свят.