За всички умения и красота на работата му с длето, той е споменаван най-вече с неговата работа с четката. Смелите цветове и поразителната композиция на фреските му в Сикстинската капела все още се радват на зрителите с тяхната сила и емоция. Сикстинският таван и „Последният съд” са свидетелство за гения на Микеланджело като художник и неговата еволюция.

Фрески от други художници вече били нарисувани по стените когато започнал. Микеланджело трябвало да нарисува целия таван, структура с дължина 40 метра и ширина 13 метра. Запълването на площ от около 557 квадратни метра със стенописи би уплашило дори най-опитните художници. Въпреки това флорентинецът сдържал нервите си и настоявал за възможно най-добрата сделка. През май 1508 година предложеният план бил отхвърлен от художника, който го сметнал за „бедна идея“. В следващата итерация му бил даден картбланш.

Сикстинският таван бил завършен през 1512 година, малко преди протестантската реформация. На западната стена фреската „Последният съд“ била разкрита почти три десетилетия по-късно, тъй като последиците от революцията на Мартин Лутер се разпространили в цяла Европа. И двете произведения отразяват духа и темите на времето: възрожденската любов на човешкото тяло; напрежението между богатство и вяра и най-вече експлозивното жизнено представяне на великите истории на Библията.

Самият свод бил посветен на епизоди от Стария Завет, разделени на три части: Творението, Райската градина и Потопът. Оставащото пространство също било изпълнено с живопис. В полукръглите лунети над прозорците и в грубо триъгълните дюбели били поставени библейски фигури, които предшествали Христос. Панелите над тях били запазени за пророци. Верен на възрожденския класически дух, Микеланджело включва сибили в тази пророческа традиция, включително и либийската Сибила. В четирите ъгъла на тавана се разказват епизоди на спасението на Израел.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изкуството на Сикстинската капела appeared first on Зелен Свят.

Картината днес се помещава в музеят Белведере, Виена. Тя е точен квадрат, нетипично за картини от този период. Изображението на жената е на колене, тялото й е в профил, докато лицето й е обърнато към зрителя. То е нежно придържано от ръцете на мъж, който полага целувка върху бузата на жената. Дрехите, който носят са натруфени с форми, а те са заобиколени от цветя. Целият фон е златен, което не ги поставя в определено време или място.

Густав Климт бил омаян от красотата на византийските мотиви. Малко преди да нарисува „Целувката“ той посетил Италия, с целта да разгледа старото византийско изкуство. Той бил силно вдъхновен да използва златно в картините си. Облял моделите си в златни нюанси, рокли и фонове, все едно те били религиозни икони. Той заедно с приятелите си колеги били познати за експерименталността си. Те имали за цел да изведат Виена от старите традиции и да отворят нови пътища за иновация. Работата на Климт била меко казано скандална за времето, в което живеел.

Жените били главният мотив в работата му, както и любовта – крайната цел, за която всички се борим. Самата „Целувка“ е алегорична картина. Тя не се опитва да пресъздаде истински случай, а по-скоро символична фантазия. В тази картина мъжът извършва действието, а жената приема неговото внимание, но не е ясно какво иска тя от него. Това е една от малкото картини, в които женската форма е изцяло прикрита от погледа на зрителя.

Кратко след смъртта на Климт дошла и Втората световна война. Много от неговото изкуство било конфискувано. По-късно, със зараждането на сюрреалистичното изкуство хората отново се заинтересовали от картините на Климт. „Целувката“ се превърнала в най-големият символ на любов и нежна ласка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Целувката на Густав Климт appeared first on Зелен Свят.

Защо са ги рисували по този начин? Защо имат лица от човек на средна възраст, при положение, че би трябвало да са новородени?

Макар да изглежда, че художниците от това време не са били особено добри в изкуството си, но се оказва, че бебетата от средновековните картини са грозни с причина. По това време са били направени множество открития в сферата на анатомията и перспективата. Не може да се каже, че не са знаели какво правят. Грозните бебета са били стилистически избор. Почти всички подобни картини – майка, която държи бебето си – са изображение на Исус Христос и Богородица. Философите по това време вярвали, че Исус бил роден „перфектно формиран и непроменен“. Те смятали, че възрастният му облик трябва да бъде изобразен дори в бебешки изображения. Това продължило до ренесанса, когато всичко се променило.

Заради бавното имплементиране на ренесанса, промените не били резки. Хората по това време са нямали бързи практични начини да разпространяват новите идея като днес. Промяната в стила се случил поради няколко причини. Внезапно, места като Флоренция набрали значително богатство и църквите не били единственото място за изкуство. Хората са можели да си позволят да имат картина на собствената си рожба. Естеството, те са искали децата им да са сладки и красиви. Ренесанса е свързан със възраждането на класиката, за това художниците се обърнали към гръцкото и римско изкуство. То от своя страна поддържа идеята на идеалните пропорционални форми.

С разпространението на ренесанса из Европа, изкуството изцяло се променило. Бебетата и децата изглеждали истински, не абстрактни като тези в църковните изображения. Това е останало така и до наши дни. Може би е по-добре така…

Автор: Мартина С. Попова

The post Грозните бебета на средновековието appeared first on Зелен Свят.

Коя изобщо е тази т.н. Мона Лиза? Смята се, че тя е била жената на богат търговец, който платил на Леонардо да Винчи да я нарисува. Вероятно единственият свидетел, който е видял ранната версия на картината пише, че тя била изключително жива. Леонардо се стремял да избяга меланхолията, която била присъща за портрети по това време, той наел музиканти да свирят и забавляват дамата. Изборът му да я нарисува с очи обърнати към зрителя не бил правен до този момент. Най-интересен е факта, че Да Винчи започва картината през 1503г., но тя остава с него до смъртта му през  1519г. Ако наистина е бил нает да нарисува този портрет, как така никога не я предава? Неговите ученици документират, че до последния си момент той работи по картината. Това означава, че причина Мона Лиза да изглежда по начина, по който я познаваме днес е, че Леонардо е починал. При други обстоятелства вероятно би продължил да усъвършенства картината.

Това показва, че тя е била много ценна за него. Някои спекулират, че Леонардо се е опитвал да пренарисува по-ранна негова картина по памент. Така се пораждат много фалшификации на портрета, някои от който са толкова добри, че експертите наистина премислят варианта за две автентични версии на картината.

Със развитието на науката и техниката, учените намират всевъзможни начини да изследват Мона Лиза. Чрез сканиране на платното до анализиране на боята, някои експерти твърдят, че са намерили втората картина, а тя е точно под първата. Те докладват, че тази картина буквално може да се бели като зелка – има изключително много индикации, че Леонардо е нарисувал и изтрил няколко версии на това едно платно. В едната от тях, дамата носи воал, чийто отпечатъци Да Винчи не е успял да заличи напълно; цялата стойка е изместена с няколко сантиметра, а главата е с няколко градуса по-встрани. Чрез компютърна графика е възстановена първоначалната картина:

Леонардо е познат с това, че започвал много проекти, но не завършвал почти нищо. Едно от малкото изключения е тази картина. А защо? Може би никога няма да получим отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Мистерията на Мона Лиза appeared first on Зелен Свят.