Вавилонският цар Навуходоносор II (604-562 г. пр. Хр.)

Дядото на всичките луди крале е цар Навуходоносор, известен още и като Набуко. Вавилонският владетел, чийто пъви разказ от първо личе за седемгодишния подход към лудостта е един от най-интересните раздели на книгата на Данаил за Стария Завет. Според тази история, арогантният цар, заради недоверието си в бога на евреите, се разболял от странна психична болест – все му се струвало, че може да се превърне в животно.

Китайският император Чжу Хоучжао (1491-1521)

Един от най-прочутите владетели на династията Минг, император Чжу Хоучжао бил известен със своята глупост и жестокост. Той обичал капризните военни експедиции и да дава заповеди на свой въображаем двойник, когото наричал генерал Зу Шоу. През първите пет години от управлението си той назначил старши евнух Лиу Джин, който да ръководи повечето държавни дела, и след това го екзекутирал.

А смъртта на Чжу Хоучжао е доста смешна. Той умира през 1521 г., вероятно от инфекция, която е влязла в тялото, след като монархът е паднал в канал, докато е бил в нетрезво състояние.

Иван Грозни (1533-1584)

Първият цар от цялата Русия, Иван IV, разширява влиянието на Москва върху земите на Киевска Рус. Иван обнародва широкомащабни реформи, централизира администрацията и създава предшествениците на ужасната руска тайна полиция.

Той се наслаждавал да измъчва представители на благородството с помощта на изтезания и садистични екзекуции. Наситен от власт, Иван се опитал да подаде оставка през 1564 г., но след година бил убеден да се върне. Той продължава да създава своя собствена частна собственост – „опричнина“, чрез която упражнява пълен контрол над една трета от московските кралства. Остава в историята с политиката на масов вътрешен терор, изтезания и садистични екзекуции. През 1581 г. Иван Грозни убива сина си в пристъп на ярост.

Джордж III, Англия (1738-1820)

Известен като „стар, луд, сляп, презрян и умиращ крал“, Джордж III показа първите си признаци на психично заболяване през 1765 г., в началото на царуването си, но окончателно полудява през 1810 г. Джордж III царува в бурна епоха, в която се осъществява американската революция, създава се Декларацията за независимост, протича Френската революция и последвалите Наполеоновите войни. Някои медицински историци смятат, че болестта на Джордж, която се характеризира с халюцинации, параноя, общи нарушения и коремна болка, е причинена от порфирия.

Людвиг II Баварски (1845-1886)

Фен на операта, строител на дворците на мечтите, сваленият монарх и вероятната жертва на убийство, Лудвиг II е прототип на „лудия крал“, който може и да не е бил толкова луд. Най-известният замък Нойшванщайн, приказният дворец, който е построен на баварския хълм, е поръчан от него. Лудвиг е бил ентусиазиран покровител на изкуствата.

Скромният характер на царя го прави любимец на обикновените хора, но имало и такива, които държали да свалят монарха от власт. Конспираторите са направили цял списък със странностите на Лудвиг – разговори с измислени хора, лоши маниери, срамежливост, склонност към пикници на лунна светлина с голи танцьори. Тези аргументи били представени, за да се докаже лудостта на царя.

Въпреки че надеждността на подобни обвинения била изключително спорна, през 1886 г. Лудвиг е обявен за негоден да управлява страната и е лишен от власт. Още на следващия ден, след оставката намират мъртвото тяло на царя в езерото. Мнозина смятат, че това е дело на неговите съперници.

Превод – Нина Жишева

The post Лудостта на величията appeared first on Зелен Свят.

Какво е цар?

Титлата цар не е била използвана единствено от руските управници, а също и от други славянски монарси, като владетеля на Българската империя. Понятието произлиза от латинското Цезар, имперска титла, която продължава да се използва от византийците дълго след разделянето на Римската империя. В средновековна Русия се използва думата „цар“ и към нея се прибавя религиозен аспект. Въпреки че титлата цезар е използвана за позоваване на върховен владетел, тя се отнася по-специално до светския ръководител на православния християнски свят, т.е. византийския император.

Великото Московско княжество

Великото московско княжество, е било държавата, която предшества Руското царство. Москва е създадена като малък търговски град около 12-ти век и е разрушена по време на монголското нашествие в Русия през следващия век. През 1263 г. Москва, която все още е била незначителен град, е дадена на Даниил I, най-младият син на Александър Невски, след смъртта му. Даниил и потомците му се стремят да обединят руските земи. Обединението на великоруските земи е завършено по времето на Иван III Василиевич, известен още като Иван Велики. При смъртта на Иван Велики през 1505 г. великият московски княз е бил владетел и на Русия.

Иван III е наследен от сина си Василий ІІІ, чието управление е относително незабележимо. Значението на Василий обаче се крие във факта, че той е бил бащата на Иван IV, който го наследява като велик московски княз на тригодишна възраст през 1533 г. Той ще бъде последният велик московски княз и първият цар на Русия.

Докато Иван III завършва обединението на Русия, византийската империя е приключила с превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. Османците продължават да нахлуват на Балканите, оставяйки московския велик княз като единствен останал православен монарх в света. В резултат на това се появяват призиви Москва да бъде призната за наследник на Константинопол и на третия Рим. Нещо повече, през 1472 г. Иван III се жени за племенницата на последния византийски император Зоя, по-късно София Палаологина, която донесла със себе си традициите на византийския двор.

Първият истински цар на Русия

Въпреки, че Иван III е бил цар на Русия, но само на име, през 1547 г. неговият внук, Иван IV, официално приема това звание, едва тригодишен. На 16 януари 1547 г. Иван IV е коронован за първия руски цар в катедралата Успение Богородично в Москва. Самият Иван IV е сложна фигура и това се вижда от начина, по който той управлява Русия. Например, въпреки че е бил посветен християнин и е направил огромни дарения за манастирите, той и за миг не се е двоумял да осъжда на смърт свещеници. По време на ранното си управление царят се опитал да укрепи позицията си, ограничавайки властта на дворянството чрез реформи. По-късно обаче Иван IV прибягва и до по-брутални методи за ограничаване на властта на дворяните.

Освен това Иван IV е бил предразположен към изблици на психическа нестабилност, особено през последните години от живота му. Именно по време на един от тези изблици през 1581 г. той убива сина си Иван Иванович. В резултат на това, когато Иван IV починал през 1584 г., той бил наследен от другия си син Феодор I. До смъртта на по-големия си брат Феодор не се смятал за кандидат за трона и не бил готов за задачата. Всъщност Феодор се е интересувал повече от религиозни, отколкото от политически дела. Въпреки че Фьодор е законният наследник на царя, истинската власт е в ръцете на мощния болярин Борис Годунов.

Феодор умира през 1598 г. без да остави свои наследници, като по този начин прекратява династията си, т.е. династията Рюриковичи, и е наследен от Годунов. Самото царство Русия продължава да съществува до създаването на Руската империя от Петър Велики през 1721 година.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Иван Грозни – лудият цар на Русия appeared first on Зелен Свят.