Защо има толкова много песни за дъгите? Може би защото метеорологичното явление, красиво, но ефимерно, вдъхновява романтичната ни страна. Или може би защото никой не вижда същата дъга.

Представете си линия от слънцето, която ще бъде някъде зад вас, през задната част на главата ви и между очите ви, завършвайки със сянката на главата ви на земята. Всяка дъга, която виждате, ще бъде центрирана около тази ос.

Някой, който стои до вас, също може да види дъгата, която виждате вие, но неговата ще бъде около ос, която води от слънцето до неговата сянка на главата.

Дъгите се появяват, когато слънчевата светлина – включително всички дължини на вълната на видимата светлина, се появяват заедно като бяла светлина – малки, подскачащи топчета във и извън водните капчици (обикновено дъжд, но понякога като воден спрей или капчици, които образуват мъгла или пара).

Част от светлината се отразява от външната повърхност на капката, но останалата част навлиза в капката, като се плъзга.

Това приплъзване или пречупване възниква, защото водата е по-плътна от въздуха. Когато светлината влезе в капката, тя забавя и променя посоката. (Помислете какво би се случило, ако карате по магистралата и асфалтът внезапно се превърне в кал.)

След като влезе в капката, светлината се отразява от задната вътрешна повърхност, след което се пречупва втори път, огъвайки се, докато излиза от водата и се връща във въздуха.

Тъй като капката е сферична и нейните повърхности не са успоредни, всичко това навлизане и излизане става по малко различни ъгли за различните дължини на вълната на видимата светлина, така че излизащата бяла светлина се разпръсква в спектър от цветове.

Градирането на цветовете в дъгата е непрекъснато – няма ивици. Хората обаче обичат да организират нещата, включително цветове, за да ги разберат.

Изследователите смятат, че затова мозъкът ни разделя спектъра на отделни групи. Точният механизъм за виждане на ивици и дали той е чисто в мозъка или в окото, остава неизвестен.

Броят на цветовете, които човекът възприема в дъгата, зависи от очакванията, които са продукт на културата. Аристотел например е писал само за три цвята в дъгата: червено, зелено и виолетово.

Някои ранни ислямски учени също са виждали трицветна дъга, но тя била червена, зелена и жълта. Средновековният прото-учен Роджър Бейкън описва пет цвята; същото е било и с ранните китайски учени и философи.

Само след като сър Исак Нютон, през 17-ти век, свързва възприеманите цветове в дъгата с нотите в западна музикална скала, европейските учени се съгласили, че дъгата има седем цвята.

Нещо друго, което да отбележим: Дъгата винаги стои срещу слънцето. Ако си мислите, че сте забелязали нещо близо до или около нашата звезда, вижда нещо друго.

Огнените дъги също нямат нищо общо с дъгите (или с огъня). По-точно известни като междинни дъги, те се появяват хоризонтално и са друг продукт на височините ледени кристали, които пречупват светлината.

Огнените дъги не трябва да се бъркат и с пламтящия дъгов мост от скандинавската митология. Тази дъга, наречена Бифрьост, е мостът, по който се свързват светът на смъртните и този на боговете. След смъртта, достойните души се отправят по него към Валхала.

Митът на Бифрьост вероятно е вдъхновение за една съвременна народна приказка: когато любимите домашни животни умират, те пресичат Моста на Дъгата до идилично място, където очакват собствениците си.

Любителите на домашни любимци и викингите не са единствените, които виждат дъгите като връзка между световете на живите и мъртвите. Всъщност, легендата за Бифрьост може да се корени в пътеката на дъгата, по която е пътувала древногръцката богиня-вестителка Ирис.

Други, дори по-стари азиатски и индиански традиции също виждат цветната дъга като свързваща нашия свят с отвъдното. Науката може да и да ни казва, че дъгите са пътища към никъде, но в световен мащаб тяхното очарование продължава – за любовниците, мечтателите и мен.

Превод – Нина Жишева

The post Дъгата – наука, магия, романтика appeared first on Зелен Свят.

Да помислим за цветовия спектър. Видимата светлина – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово – е част от електромагнитния спектър, който нашите очи могат да възприемат. За разлика от повечето цветове, които срещаме, не можем да представим розовото с една-единствена честота на светлината. Няма Р в системата ROYGBIV. Не е съвсем червено, но със сигурност не е и виолетово. Вместо това то е комбинация от няколко дължини на вълните.

Ако се вгледате в голям балон от розова дъвка, вие не просто виждате куп розови светлинни дължини, които удрят задната част на очната ви ябълка. Вие сте свидетел на разнасяне на различни отразени дължини на вълните, предимно на червено и бяло, които мозъкът ви сглобява и възприема като розово.

Така че, истинска розова дължина на светлината не съществува, но означава ли това, че розовото не е цвят?

Типичното човешко око реагира на дължини на вълните от около 369 до 769 нанометра.

“Разбира се, че розовото е цвят,” казва Джил Мортън, експерт по теория на цветовете и психологията на цветовете, през 2012 г., “но розовото наистина не е част от светлинния спектър и трябва да се смеси, за да се генерира. “

Ако се придържате към правилата на електромагнитния спектър, би било по-точно да наричате розово „нюанс на червено“. Както можете да видите на изображението по-долу, нашето възприемане на цвета не е толкова просто като линеен спектър, а включва и нюанси (добавени светлинни стойности) и отсенки (добавени тъмни стойности). Чрез добавяне на нюанси в червеното, ние олекотяваме цвета, както и го преместваме към синия край на спектъра и му придаваме различно качество. Ние наричаме това качество “розово”.

Това е моментът, когато нещата започват да звучат тромаво, съмнително и объркано. И изведнъж – ето го! Определяме ли цвят, като залепим етикет върху усещането в нашия мозък? Когато мислим за това по този начин, всички “цветове” – всъщност всички усещания – са просто абстракции, основани на тълкувания на тялото и ума ни, които не могат да съществуват извън зрителната система.

“Цветът всъщност не е свойство на светлината или на обектите, които отразяват светлината, това е усещане, което възниква в мозъка”, обяснява биологът Тимоти Голдсмит в статия от 2006 г. в Scientific American

Автор – Нина Жишева

The post Розово? Няма такъв цвят! appeared first on Зелен Свят.