Разположена в сухите долини на Антарктика, падането се излива от ледника Тейлър, а течността произлиза от пукнатините на повърхността на ледника. Потокът бил загадка, тъй като средната температура е -17 градуса по Целзий и малко повърхностно топене може да се види из тези райони. Това, което не се забелязва от повърхността е сложната мрежа от подледникови реки и дори подледниково езеро – всички изпълнени със саламура с високо съдържание на желязо, което дава на водопада неговият известен кървав оттенък. Според проучването това обяснява защо тече вместо да замръзне.

Езерото под ледника има необичайно солена консистенция и тъй като солената вода има по-ниска точка на замръзване от чистата вода и отделя топлина при замръзване, то топи леда, което позволява на реките да текат. Това означава, че това е най-студения ледник на Земята с постоянно течаща вода, макар че тази вода е толкова пълна с желязо, че изглежда като нещо съвсем друго.

Изследването също така измерва количеството на богатия на желязо солен разтвор в речната вода и установява, че съдържанието на солен разтвор се увеличава, тъй като измерванията се доближават до водопада. Също така е установено, че температурата на водата и съдържанието на саламура са свързани: пукнатини с различни размери оставят солена вода в ледника. След това саламурата започва да замръзва, а латентната топлина затопля леда около него, увеличавайки концентрацията на саламура в центъра на пукнатините.

The post Кървавите водопади на Антарктика appeared first on Зелен Свят.

Един ловец на храна на име Дейвид Феърчайлд бил в търсене на нови растения, които биха могли да имат икономическа стойност за американските фермери. Воден от любопитство и подхранван от оптимизъм, той въвел много растения и плодове, които сега се приемат за даденост, като манго от Индия, праскови от Китай и авокадо от Чили. През 1902 г. Феърчайлд за първи път среща дървото сакура – цъфтящите черешови дървета на Япония. Омагьосан от красотата им, Феърчайлд искал да върне дърветата обратно вкъщи и да поръча 125 дървета сакура за собствения си двор в Чеви Чейс, Мериленд.

Столичният собственик в Йокохама бил толкова доволен, че има американски клиент, че го таксували само 10 цента на дърво. През пролетта на 1906 г. внесените дървета за пръв път разцъфтяли, а розовите цветя донесли толкова много зрители в дома му, че Феърчайлд поръчал още 300 като подарък за града. Години по-късно президентът Теодор Рузвелт често говорил за „разкрасяване“ на столицата на САЩ. Хелън Тафт, първата дама, вярвала, че решението са черешовите цветове. Съпругът й се съгласил.

През есента на 1909 г. кметът на Токио изпрати 2 000 млади дървета във Вашингтон. Дърветата станали толкова всеобщо обожавани от американската общественост, че американското правителство пратило на Япония подарък в замяна. Длъжностни лица решили да предложат на Япония пратка с цъфтящи дрянчета, роден в Съединените щати, с ярки бели цветове.

По-голямата част от оригиналните дървета са изчезнали. Дървото сакура има тенденция да оцелее около 25 години, може би 50, ако има късмет. От оригиналните 3,020, само две остават, сиви и провиснали, близо до основата на монумента във Вашингтон до плоча, отбелязваща деня, 27 март 1912 г., в който те са били засадени.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как черешите достигнали САЩ appeared first on Зелен Свят.

Това беше заключението на проучване, което моделира как фитопланктонът ще се промени, тъй като океаните продължават да се затоплят. В сценарий, при който емисиите на парникови газове продължават да са непрекъснати, най-сините субтропични зони на океана ще станат по-сини, а зелените региони по екватора и полюсите ще станат по-зелени.

Промяната на цвета е нещо повече от странност. Авторите на изследването предупреждават за драстични глобални промени, които ще се случат в свят, затоплен от изменението на климата. Известно е, че сезонните промени редовно променят цвета на водата, но затоплящите океани могат постоянно да променят мозайките на синьо и зелено, които се виждат от космоса.Слънчевата светлина прониква на повече от 180 метра под повърхността на океана. Повечето водни молекули са способни да абсорбират всички цветове, с изключение на синьото, поради което този цвят се отразява.

Органичният материал, който покрива повърхността на океана, подобно на фитопланктона, променя този цвят. Голяма част съдържа хлорофил, зелен пигмент, който поглъща слънчевата светлина, която е нужна на растенията за да направят храна. Тъй като океанът се затопля, теченията стават все по-неравномерни и слоевете във водата стават по-стратифицирани, което означава, че топлите региони не се смесват толкова лесно със студените райони. Има хиляди видове фитопланктони, уникално адаптирани към топла или студена вода. Тъй като океаните продължават да се затоплят, някои видове могат да умрат, някои ще процъфтяват, а други ще мигрират в различни региони.

Но само разглеждането на хлорофила не може да покаже на учените как променящия се климат променя фитопланктона. Естествено изригване на вулкани, тайфуни и други природни бетствия могат да повлияят на това колко фитопланктон е концентриран в дадена област. Безспорно, промените в климата засягат не само нас, но и най-малките създания из океаните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Океаните променят своя цвят appeared first on Зелен Свят.

Определяме красотата на определено нещо спрямо цвета, формата, видът и пропорциите, който са приятни за окото. Тя малко или много винаги е съществувала в нас. Дори най-ранните инструменти, който сме използвали били оформени симетрично. Изследователите се опитали да намерят практически причини за това, но не намерили такива. Изглежда, че са отдали времето да изработят инструментите по този симетричен начин просто защото така им харесвали повече.

Из историята на човечеството, дефиницията на красотата се изменила безброй пъти. Идеалите са изменят или превръщат в стоите антоними. Отвъд индивидуалния вкус, изглежда, че някои неща никога не остаряват. Точни размери, симетрия и мотиви могат да бъдат намерени из архитектурата и изкуството от самото им начало до днес. Човечеството някак си е единно в съгласие за красотата на тези определени неща. Шаблоните, по който базираме културата си могат да бъдат намерени из природата. Те са станали част от нашата биология, защото са помагали на нашите прадеди да оживеят. Симетрията в природата означава, че всичко е точно както трябва да е. Деформирани растения и животни веднага си показват проблем. Днес, симетричното лице е по-възможно да принадлежи на здрав човек. Заради честотата из растителният свят, симетрията е много позната за нашият мозък. Нещата, който ни помагат да оживеем активират мозъка ни, като отключват приятно чувство.

Чувството ни за красота вероятно е еволюирало от разпознаването на шаблони из природата. Въпреки това, днес е много повече от това. Имаме вградено усещане за мотив. За някой абстрактното изкуство е объркващо, но то си играе точно с тези първични познавания за форма и пропорции, който до ден днешен съществуват в съзнанието ни. Макар да ни е трудно да обясним защо бихме предпочели нещо пред друго, инстинктивно ще изберем това, което ни свързва отново с природата.

Автор: Мартина С. Попова

The post Какво прави нещо красиво? appeared first on Зелен Свят.

Екипът от изследователи, работещи за Хадани, разбрали, че растенията наистина могат да усещат вибрациите, създадени от размахващите се криле на опрашителите. Растението временно увеличава нивата на глюкозата в нектара, за да привлече насекомите. В случая цветът на растението играе роля на ухо и могат да различат вибрациите на пчелните крила и други неуместни вибрации.

Специфичната област на интерес за Хадани е теорията на еволюцията. Следователно тя е убедена, че би било доста неблагоприятно за растенията, ако не могат да използват правилно звука като основен природен ресурс. Според нея реакцията при дочуването на звук може да подобри оцеляването и предаването на генетично наследство в растенията. Екипът на Хадани се фокусира предимно върху цветята, тъй като опрашването е един от най-важните фактори за оцеляването на растенията. Някои от растенията са били подложени на тишина, а други – на записи на звук от пчелни крила. Нямало промяна в растенията, изложени на тишина. Онези, които били изложени на звуци от пчели и нискочестотни вибрации, показвали значителни промени в нивата на глюкозата в техния нектар. Още по-интересно е, че ефектите били реализирани само за 3 минути от излагането на цветята на звуците.

Въпреки че цветята притежават  много различни форми и размери, те са предимно вдлъбнати или оформени като купички. В резултат на това те са доста добри приемници и усилватели на звукови вълни. За да се измерят вибрациите в цветята, Хадани използвала инструмент, известен като лазерен вибратор. Установено е, че специфичната форма на цветето го прави много ефективно по отношение на акустиката. Цветята, в които са отстранени венчелистчетата, са намалили акустичният им ефект.

Констатациите на Хадани повдигнаха много уместни въпроси. Някои цветя са акустично по-добри от други? Могат ли пчелите да разпознаят промяната в нивата на глюкозата? Този капацитет има ли други ползи? Остава и въпросът дали растенията могат да слушат други видове звуци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Цветята чуват пчелите appeared first on Зелен Свят.

Елените обитават Европа и Азия Северна и Южна Aмерика, Африка, в Австралия и Нова Зеландия. В условията на дивата природа средната продължителност на живота на елените е 15-20 години. В зоопарк, при добри условия на живот, може да доживее до 25-30 години. Някои видове елени имат тънки крайници, други – къси, но всички са обединени от добре развити мускули на краката и наличието на пръсти, свързани с мембрана. С най-тънко тяло се отличава благородния елен, който има удължена шия и леко удължена глава. Очите на елените са жълто-кафяви, а широкото чело е леко вдлъбнато. Зъбите на елените са добър показател за възрастта му.

Еленското мляко е сред най-богатите и хранителните, произвеждано от който и да е бозайник на Земята. То съдържа внушителните 22 процента мазнини и 10 процента протеини. За сравнение – кравето мляко съдържа само 3 – 4 процента мазнини.

Ето някои от видовете елени: благороден елен, елен – лопатар, лос, северен елен, Пуду, Уапити и др.

Гигантският елен е известен още като ирландски лос. Гигантският елен е властвал из цяла Евразия от Ирландия до езерото Байкал.

Благородният елен се среща в Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка. У нас се среща в Стара планина и Рила. В Северна Америка,  северните елени често се наричат карибу. Възглавничките на краката им през лятото се разширяват и стават ,,гъбести“, подобрявайки придвижването им през ,,омекналата“ тундра, а през зимата се свиват, оголвайки копитата им, за да могат да се движат през снега и леда, и дори да копаят с тях. Единствено, женските на северния елен имат рога. Мъжкият хвърля  рогата си в началото на зимата, а женските – по-късно. Старите рога обаче не се превръщат просто в отпадък, а в лакомство за гризачи и други животни заради съдържанието си на калций и минерали. До 90 минути след раждането, еленчето вече е в състояние да тича. Часове след появата на бял свят, то вече може да пробяга няколко километра.

Eто и малко любопитни факти свързани с тези благородници:

Съществува един вид елени с отровни зъби.

За да избегнат сблъсъци, водачи  на шейни с впрегнати елени във Финландия, боядисват рогата на елените си със светлоотразяващи бои.

Въпреки, че Желязната завеса не съществува отдавна, в Германия има един вид елени, които до ден днешен, не преминават границата, очертана с нея.

В Япония, в областта Нара, хора и елени живеят в мирно съжителство от 1300 години насам.

Из целият град може да се видят свободно разхождащи се елени.

Най-големият познат до сега елен е Елк, в Ирландия. Дължината му е достигнала  3м.66см. и до сега никой не е надминал размера на рогата му.

За да предупредят другите бозайници за присъствието на ловец, елените подскачат високо във въздуха.

Най-много елени с бяла опашка има в Ню Джърси.

Съществуват дървета, които се самозащитават от елени. Те могат да разпознаят еленска слюнка, в следствие, на което увеличават киселинността в пъпките си и по този начин отблъскват елените.

Тук на мен ми е необходима кратка пауза, за да осмисля тази информация…

Маймуни от рода макак, намиращи се на японският остров Якушима използват елени за да се придвижват и им се отблагодаряват като си поделят храната с тях.

Цветът на ловните жилетки са неонови, защото елените не могат да различат този цвят.

Елените на дядо Коледа си имат имена: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф.

Много искам да знам дядо Коледа на какви наркотици е бил като е измислял такива усукани имена на елените си… Не можа ли да ги кръсти с някакви кратки, звучни имена, които децата по цял свят да запомнят лесно…?!? Роб, Зак, Тим и пр. Не е лесно да си дядо Коледа, сигурно е още по-трудно да си елен на дядо Коледа, но защо ли след тази статия още повече си мисля как светът би бил чудесно място и без нас хората…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Елени от близо и далеч appeared first on Зелен Свят.

Повечето хора, с които ще се срещнем ще имат кафяви, сини или зелени очи. Въпреки, че сините и зелените не са най-разпространeните, знаете ли, че има хора със кехлибарени очи? На тъмно те изглеждат кафяви, но когато ги достигне светлина те получават жълтеникави оттенъци. Всъщност този тип очи имат повече сходност със зелените, от колкото кафявите.

Сребристите очи също са доста редки. Много биха ги определили като сини, но те са далеч по-бледи. При сините очи реално няма пигмент, а пречупването на светлината им предава цвета. При сивите очи обаче има допълнителен слой, който пропуска сравнително по-малко светлина и подчертава безцветността.

Може би най-странният цвят очи, с който може да се сблъскате са лилавите или червените очи. Звучат доста фантастично, но съществуват. Те най-често се намират при хората с албинизъм, тъй като тялото им не произвежда меланин. Лилавите очи са смеска от синкаво-безцветните им очи и червеният цвят на кръвоносните съдове в очите. При червените очи се забелязва смеска между сивите очи и кръвта, придавайки има червеникав цвят. Тези разцветки са изключително редки да се срещнат в хора без албинизъм, но една от най-известните актриси в Холивуд, Елизабет Тейлър, има синкаво-лилави очи.

Най-рядко срещаните очи са разноцветните. Вероятно сте се заглеждали в снимки на Дейвид Боуи и сте се зачудили дали това не са цветни лещи. Всъщност той има пълна хетерохромия – при това състояние, двете очи приемат различен цвят. Принципно това се предава генетично, но може да бъде последствие от контакт на ириса с желязо или очно заболяване. Хетерохромията въздейства само на едно око и не носи със себе си допълнителни заболявания. Само 11 от всеки 1,000 души ги притежават.

Още по-рядка е централната хетерохромия. При това състояния и двете очи са оцветени в два цвята едновременно. Някой ги наричат „котешки очи“ и те също се предават генетично.

Какви очи имате вие? Познавате ли някой с тези фантастични разцветки? Ако имате човек от вашето семейство с подобни очи е много вероятно вие също да носите в себе си уникалните гени.

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-редкият цвят очи appeared first on Зелен Свят.

Те са в състояние да регулират нашето настроение, емоционален фон и дори апетит. Накратко – да въздействат върху сетивата ни. В съвременната медицина има дори метод, който се нарича – цветна терапия.

Ако погледнем кои цветове човек предпочитаме в избора си на дрехи, в какви цветове е декориран интериорът в жилището му,  може да се каже много за характера и личните качества на човек.

И обратно – ако човек знае как цветовете му влияят, то той може сам да си помогне. Ето и малко конкретика.

червен цвят

Червеният цвят е един от най-агресивните и “горещи” цветове. Той стимулира човешката психика. Неговата символика е богата и противоречива. Червеният цвят е символ на кръв, страстна любов, огън, агресия, враждебност – и в същото време богатство, жизненоважна енергия, сила. Той е и символ на революционните действия и борбата за независимост.

В съвременния свят, червеният е предпочитан от волеви, енергични, активни, импулсивни, самоуверени хора. Като правило, те са оптимисти, способни да постигнат своите цели, но в същото време са малко упорити. Сред отрицателните особености на хората, които предпочитат червеното, са грубата нетолерантност към критиките, отхвърлянето на каквито и да било съвети, прекомерният максимализъм.

Жените, които предпочитат този цвят, обичат да бъдат център на вниманието, те са уверени в своята красота и не търпят конкуренция. Мъжете лесно изграждат кариера. Ефектът на червено върху човек в интериора е следният: възбужда нервната система, стимулира апетита, но в същото време може да причини главоболие и претрупване. Не се препоръчва да изработите например – спалня в червено: ще бъде трудно да се отпуснете и да заспите тихо.

Червеното не е много подходящо и за детска стая.

Синият цвят създава спокойно, уверено отношение. Той е свързан с цвета на морето и небето, олицетворява мир и хармония, стабилизира психическото състояние.

Хората предпочитащи синият цвят са самоуверени, целенасочени, но не толкова импулсивни. Перфекционизмът е характерен за тях.

Сред любителите на синьото, има много бизнесмени, хора с аналитичен ум. Те са възприемащи, способни да установят контакт с другите и да постигнат компромис.

Синият цвят символизира чистотата, прохладата, спокойствието, яснотата. Хората, които го избират, се отличават с добра интуиция, способност за вземане на бързи решения. Често те са прекалено раздразнителни и трябва да бъдат утешени.

Жълтият цвят –  свързан е с лятото, слънцето. Психологията твърди, че този цвят символизира човешката интелектуална дейност. Той стимулира тези области на мозъчната кора, които са отговорни за развитието на паметта. Различни проучвания показват, че нюансите на жълтото, повишават умствената производителност, спомагат за концентрирането и запомнянето на голямо количество информация.

Тъй като жълтият цвят влияе позитивно върху емоционалното състояние на човек, това е чудесна идея да украсите интериора си в тази цветова гама. Жълтото освежава и дава енергия, така че е подходящо за довършване на онези стаи, където няма слънчева светлина. Също така събужда апетита, а кухнята, украсена в жълто- оранжеви тонове, ще изглежда ярка и елегантна.

Зеленият цвят е символ на живота, природата, хармонията. Подсъзнателно, това се възприема от хората като символ на сигурността – не е случайно, че сигналът за разрешаване за преминаване на светофара е зелен. Той се използва и при лечението на клаустрофобия – страхът от ограничено пространство.

Човекът, който предпочита зелен цвят е социален и приятелски настроен, не е склонен към конфликти с другите. Често те са прекалено меки и не могат да защитят гледната си точка по никакъв начин.

Черното е традиционно смятано за символ на скръб и ефектът на цвета върху човешката психика е тежък и депресиращ. Рядко се среща човек, облечен в черно от главата до петите, ако това не е представител на някоя субкултура.

Ако  в интериора  на някого  доминират  бели цветове, той има тенденция към перфекционизъм. Бялото символизира пълнотата, крайното вземане на решения и пълната свобода. Хората, които го предпочитат, са склонни да се изолират от проблемите и да “се слеят с тълпата”.

Може би сив костюм няма да изглежда прекалено ярък, но ще позволи на собственика му да се чувства удобно и уютно. Сивият цвят често е предпочитан нюанс в офиса.

Може и да не ви изглежда жизненоважно, но е хубаво да не се пренебрегва въздействието на цветовете върху нас и околните.

Аз лично обожавам съчетанието на контрастни нюанси в дрехите си и с радост забелязвам, че много хора започват да избират цветни връхни дрехи. До скоро това не беше обичайно по улиците.

Нека да е цветно.

източник снимки: Google

автор; Тезджан Ферад – Джани

The post Силата на цветовете appeared first on Зелен Свят.