Самият той живеел в лишения, но помагал на бедните по всякакъв възможен начин и въпреки преследванията срещу църквата, той станал основател на манастира на Богородица в село Княжево (днес жилищен квартал на София). Когато на 26 февруари 1950 г. Серафим напуснал земния свят, хората, които дошли да му кажат сбогом, не се побирали в храма. Преди смъртта си той обещал  на всички вярващи да им помага, казвайки: “И вие ми пишете писма.” Така и до днес всички, които се обръщали към него с молитва, получавали подкрепата на Владика Серафим. До ден днешен много хора идват в криптата на храма и пишат своите искрени послания към него.

„Той е много уважаван от хората”, казва доц. Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика към БАН. Неговата личност и саркофаг са привлекателни центрове за много хора – българи и руснаци. За да се възхищават на неговите реликви, тук идват не само жителите на столицата, но и хора от други градове на страната. Може би най-много ги привлича надеждата и вярата в чудотворните му способности.

Създадени са ритуални действия, които се извършват в криптата, на мястото на погребението му. Има традиционни практики като запалване на свещи, молитва, поклонение на реликви. Тъй като той не е канонизиран, няма икона за него, но поради това има изобразителен портрет. Той е изобразен на стенописите  на криптата като светец-покровител на София, а хората, които слизат тук, се кланят пред тези образи. Има специална урна, в която вярващите поставят своите молитвени писма. Разположен е в саркофага. Хората споделят  техните най-интимни желания, страдания и проблеми, надяват се на неговата помощ. Повечето хора  идват с надежда за изцеление.

Отец Серафим е известен с това, че помагал на студенти по време на трудни изпити. Това е свързано със случка от неговия живот, когато той е искал да влезе в Богословската академия. Не разполагал с достатъчно време, за да се подготви, тъй като разбрал твърде късно, кога ще се провеждат изпитите. Затова той се обърнал към Бог с искрена молба да му помогне да извади правилния билет за изпита. И така се случило – чудо, което на практика поддържало жаждата му за знания.

В криптата на руската църква „желанията” се пускат в специална ,,пощенска кутия на архимандрит Серафим“. Смята се, че всяко писмо, пуснато в кутията, попада в ръцете на светеца. Тези писма се събират и изгарят след известно време. Така, според служителите на криптата, посланията със земните грижи на хората, отиват направо на небето.

Преди време и аз бях писала. Не съм християнка, но да ви призная, дори моето се сбъдна…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Чудесата на Св. Серафим и Руската църква appeared first on Зелен Свят.

Голият скалп бил показ на вяра. Религиозното значение на косата е разпространено из целият свят. Будистките монаси си бръснат главите, докато някои ортодоксални евреи не докосват косата от двете страни на лицето си. Това е традиция и до днес. Католическите монаси били познати със специалната си прическа в продължение на векове. Нарича се тонзура. Нейното начало било през IV – V век. Смята се, че стилът произлиза като опит за подобаване на короната от бодли, която била на главата на Исус при неговото разпъване на кръста.

През VI век Папа Грегорий изпратил мисионери от Рим към Англия намерил разлики между Римската католическа църква и Келтската църква. Тогава настанали и сериозните разногласия относно религиозните практики. Било сблъсък на традиции и култури. Съществували са силни разминавания между двете църкви. Най-голямото неразбирателство било кога да се чества Великден. Друг проблем настанал с формата на тонзурата. Римската църква използвали вече познатата ни кръгла тонзура, а англичаните използвали друг вид, който днес остава мистерия, тъй като тя била изтрита от лицето на всяка историческа книга. Учените, който се опитали да разберат как би изглеждала тя използвайки стари текстове, казват че е възможно да е била триъгълна тонзура вместо кръгла.

През 664 година се съгласили да използват Римската дата на Великден и променили прическите на монасите си. В Римската католическа църква тонзурата била премахната през 1972 година, когато всички се съгласили, че тя показва разделение, което показва силата на църквата над народа. Днес някой монаси все още използват тази прическа, докато други не. По ясен пример може да е самата ни култура. Вероятно сте забелязали младежи, който са решили да си обръснат косата от двете страни на главата. Това естествено няма религиозни наклони, но все пак показва културата, от която те са част.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странните прически на монасите appeared first on Зелен Свят.