Обичайно пътуване с трамвай. Обичайните настроения – детето е ту много спокойно, ту екзалтирано, че се вози в трамвай. Аз съм обичайно отегчена и леко подозрителна към миризмите, небрежно захвърлените или изоставени боклуци, и предполагаемата микро флора, и фауна по седалките. Полагам усилия да не си представям детайлите. Малкият пипа седалките, дръжките, накратко – всичко, което не трябва да пипа. Въздържам се да правя забележки от страх, че отстрани ще изглеждам като онези маниаци на тема чистота и се утешавам с мисълта как ще измием ръцете му по-късно. Отстрани изглежда – все едно дечко изследва обстановката (с обожание). А тя (обстановката) смърди, сякаш топлата вода не е измислена. Оглеждам се плахо, за да видя  първоизточника. На по-малко от метър има две чавенца – момчета на видима възраст 4 и 7 години. И двете са някак сгушени в ъгъла и с качулки. Навярно за да не привличат внимание, не знам. Абе моят син, дори не посяга сам да си вземе от сандвича, тези двамцата се возят сами в трамвая!!! За две секунди се замислям, че и аз има какво да науча от майките им. Каква смелост е да си пуснеш 4-5 годишното хлапе с 2-3 годинки по-големият батко в транспорта из градската джунгла. Колко па да им се има доверие на тези дребосъци…?!? Много смело от страна на майката.

Между тях и нас, е седнала една жена, около 60 плюс, като излязла от клип на стари градски шлагери. На дясната ѝ ръка, на безименният пръст, гордо лежи златен пръстен. Според мен си го носи за престиж. Няма начин да е омъжена. Тази жена вероятно е стара мома. Не е възможно да съществува мъж, който да изтърпи такава педантичност. Знаете, дребните психарски жестове на поглаждане на косата или отмятане на невидима прашинка от копринената пола ( в трамвая). Препатилата ѝ глава недоумява какво толкова харесва синът ми в трамвая и току извръща възмутен поглед нагоре. Леко се пази да не би той да я докосне. Аз искрено се забавлявам на намусените ѝ физиономии и подтискам саркастичното животно пробуждащо се в мен точно в този момент. По едно време се качва една баба с около 10 годишно внуче, пак момче.

Толкова много съвпадения, толкова момчета на квадратен метър, навярно ще има някаква поука си казвам аз и наблюдавам бабата. Тя не закъснява да ми захрани впечатленията и бързо вади мокра кърпичка. Старателно избърсва малкото пространство- плот, намиращо се непосредствено зад кабинката на ватмана, където обикновено подпираме тежки чанти, а някои индивиди и посядат. Двете чавета наблюдават изумено действията на бабето току под носа им. Ама с едно такова искрено недоумение и объркване. Бабата приключва с ритуалното почистване и внимателно поставя раницата на внучето си на дезинфекцираният участък (според нея). Държи момчето за ръка и току го приглажда по косицата.

И изведнъж всичко започва да ми се струва страшно уродливо. Комбинацията от моят син, за който най-голямата радост е возене в трамвай и който (за съжаление) никак не може да се справя сам с нищо заради обективното му здравословно състояние, 2-те чавета пуснати сами, 10 годишното, което изглежда като невменяем психопат под властният поглед на бабата, но де факто нищо му няма на детето… Точно, когато успявам да озаптя вътрешната си потребност, да отворя прозореца и да вия като вълк срещу перките на каменните акули по Графа, се качва една майка с божествено момиченце на около година и нещо. Навярно в този момент, Бог решава да ми изпрати утеха за разкош. На висок глас и с право, майката вдига една нагла тийнеджърка и сяда. Момиченцето не спира да бърбори и дори запява песничката на Сънчо за лека нощ (часът е следобеден и аз едва удържам моят син да не заспи).

После, дамата изглеждаща като стари градски шлагер, ненадейно започва да се усмихва. Съвсем истински и откровено. Изглежда доста по-симпатична усмихната и аз се укорявам за саркастичните си мисли преди малко. Не знам кого припозна в онова момиченце и какви копнежи се развихриха под пригладената ѝ коса, но бебето усмихна всички.

Колко малко му трябва на човек. Не отричам да има и генетична обремененост, но смятам, че децата се раждат еднакво чисти и стават такива, каквито ги моделираме ние. Наша е отговорността за утрешният свят.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Размисли из градската джунгла appeared first on Зелен Свят.

Днес – 31 октомври. За запознатите, за тези, които са “за”, за тези, които са “против”- днес се падало Хелоуин. На мен ми се смесват дните, датите, целият календар ми е едно голямо мазало, но видях едно-две дечица през деня с маски, та горе долу съм убедена какъв ден е. Прибираме се с хлапето след репетиция. Аз съм измръзнала, а дечко е привидно сънен, но щастлив, че се вози в трамвая.

Вечерта, около 21.00. Тъкмо се огорчих, че наоколо няма нито един маскиран, а само обичайната воня, мръсотия и Господ се смили. В трамвач се качи някакъв тип, който едва се държи на крака. Такива са богата храна за впечатления по принцип. Избегнах погледа му, че мен всички луди ме заговарят и се зарадвах, че не седна плътно до нас. Ядеше сандвич и ако искате вярвайте, в едната му ръка имаше чаша топло мляко със сламка… Докато се чудех кое е по-странно, дали това, че този странник пие прясно мляко, омазан до ушите или как така пиеш горещо мляко със сламка ииии изведнъж рЕзко стана много весело, защото в трамвая нахлу една шумна тумба – общо четири чавета с майка си. До едно бяха нарисувани в някакво тематично парти в близкият МОЛ. Шумната им глъчка бързо отклони вниманието на всички в трамвая от онзи странник, но още с качването си, децата бяха доста стреснати от вида му и превъзбудени. Сякаш очакваха той да ги стресне в духа на традицията. Сиганката побърза да ги успокои:

– СпокОйно, тоА не е от Хелоин. – Децата привидно се успокоиха, но продължиха да го гледат подозрително. Последва канонада от коментари, как пОлито сА уплашила да влизА в лАбиринта, а пък другата година мОни ше отиде на Хелоин в ТурСия при майка си. Опа. Аз тъкмо се възхищавах как циганката се справя с 4 деца, докато аз съм на ръба на силите си с едно… и се оказа, че въпросната жена, може и да не е майка на всичките чавета. Иновация в ма’Алата- Хелоин парти, а в трамвая кипеше афтЪр партито, защото децата не спираха да се кикотят, ръчкат едно друго и да сверяват кой е по-страшен. Щото едното го излъгали, че е нарисувано като фея. После решиха да изнудват, леля си или майка си… не знам точно каква им е вече, защото едното упорито я наричаше лельо. Тормозеше я за крем “здравеС” и за някакво червено червило, с което да се омаже още, щял да плаши хората като се приберат и да иска бонбони. В този миг, едно от другите чавета, вдъхновено от първото извика победоносно.

–  Лакомства или пари! – извика то победоносно.

– Не се казва лакомства или пАри – мъдро поправя тя будното момиченце с полуизтрит грим.

– кАзва се – Лакомства, пАри или беля. – Подсказа му най-малкото.

Тук вече аз не полагах никакви, ама никакви усилия да се правя на възпитана и да гледам в друга посока, а си цвилех на глас съвсем откровено от смях. И тогава най-смелото момче в компанията забеляза, че съм с дете и реши някак по детски да спаси честта на катуна като уплаши сина ми.

– Буууу! – Извика то смело от седалката си към задната. Моят син принципно се движи сред доста артисти и подобна изцепка не го впечатли изобщо. Започна да се смее с пълен глас на другото дете, а след тях и другите се закачиха. Настана една всеобща, цветна плетеница от смях.

Странникът с топлото мляко и сандвича слезе. Децата се умълчаха, защото той се изгуби досущ като призрак в тъмата и Сиганката срещна съпричастният ми поглед с вековна мъдрост.

– Мани го тоА Наркоманин. ВидЕ ли го кАк сА беше напрАил?

Мислех да пообщувам още малко с нея и да почерпя полезен опит, но пусто дойде нашата спирка и се наложи да слезем, но със сигурност научихме ценни уроци.

По ХелоИн има сигани, които не са страшни…

Ето така се създава мултикултурно общество, не като вас.

Дали не трябваше да ѝ взема някакви координати, та дано ми даде някакви съвети за оцеляване в нашата действителност…?!?

Не знам… Факт, обаче е, че благодарение на тях, прибирането  беше с около 3 степени по-весело и изобщо забравих, че ми е студено.

Шоу да има… Айде сладки сънища, аз отлитам…

източник снимки: ХелоУуу Google в живота ми, много си полезен

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post хАфтър Хелоуин appeared first on Зелен Свят.