Съвременните хора

Съвременните Homo sapiens са възникнали в Африка преди повече от 300 000 години, но между учени има голямо противоречие относно това дали най-ранните такива хора са били „точно като нас“ в умствените си способности – в смисъл, че ако са били отгледани в семейство от Йоркшир днес, например, ще бъдат ли неразличими от останалата част от населението? Въпреки това, археолозите смятат, че хората, които много приличат на нас, са живели в малки общности през ледникови период в убежища на южноафриканското крайбрежие преди поне 100 000 години.

Преди около 100 000 и 70 000 години, тези хора са оставили изобилни доказателства, че мислят и се държат като съвременни хора – доказателство за символика, като използването на пигменти (вероятно за боядисване на тялото), рисунки и гравюри, мъниста и малки каменни инструменти, наречени микролити, които биха могли да са част от лъкове и стрели. Някои от тези доказателства за това, което някои археолози наричат ​​”модерно човешко поведение”, се простират още по-назад във времето, отпреди повече от 150 000 години.

Пътят на генома

Но ако тези постижения по някакъв начин са направили онези хора специални, предполагайки пряка връзка с днешните, генетиката на техните съвременни потомци “Хой-Сан” в Южна Африка не изглежда да потвърждава това. Нашите геноми предполагат, че почти всички съвременни неафриканци от цял ​​свят – и всъщност повечето африканци – са получени от малка група хора, живеещи не в Южна Африка, а в Източна Африка преди около 60 000 – 70 000 години. Досега не е имало никакъв знак, че южноафриканците са допринесли за огромната експанзия на Homo sapiens от Африка и по света, която се е състояла по онова време.

Това е досега. Екипът от генетици от Хъдърсфийлд-Миньо, воден от професор Мартин Ричардс от Хъдърсфийлд и д-р Педро Соареш от Брага, заедно с изтъкнатия кембриджски археолог професор сър Пол Меларс, са изследвали наследената от майката митохондриална ДНК от африканци безпрецедентно подробно и са идентифицирали ясен сигнал за малка миграция от Южна Африка към Източна Африка, която се е състояла точно по онова време, преди около 65 000 години. Сигналът може да бъде видян само днес в митохондриалната ДНК. В останалата част от генома, тя изглежда е ерозирала до нищо чрез рекомбинация – пренареждането на хромозомните гени между родителите във всяко поколение, което не е засегнало митохондриалната ДНК през следващите хилядолетия

Миграцията на изток

Миграционният сигнал има смисъл от гледна точка на климата. През по-голямата част от последните няколкостотин години, различни части на Африка не са били в крак помежду си по отношение на безводността на климата. Само за кратък период отпреди 60 000 – 70 000 години е имало прозорец, през който целият континент се радвал на достатъчно влага, за да отвори коридор между юг и изток. И, това, което е интересно – преди около 65 000 години някои от признаците на символизъм и технологична сложност, наблюдавани по-рано в Южна Африка, започват да се появяват на изток.

Идентифицирането на този сигнал разкрива възможността миграцията на малка група хора от Южна Африка към изток преди около 65 000 години да е пренесла аспекти на тяхната съвременна човешка култура към хората в Източна Африка. Човеците от Източна Африка били биологично малко по-различни от южноафриканците – всички те били съвременни хомо сапиенси, техните мозъци били също толкова напреднали и несъмнено са били когнитивно готови да получават ползите от новите идеи и ъпгрейди. Но начина, по който се е случило всичко това, може би не е бил толкова различен от съвременната изолирана култура от каменна ера, която се среща днес и обхваща западната цивилизация.

Във всеки случай изглежда, че нещо се е случило, когато групите от Юга са се сблъскали с Изтока и резултатът е най-голямата диаспора на Хомо сапиенс, известна някога – както в цяла Африка, така и извън нея, за да бъде заселена голяма част от Евразия и Австралия само за няколко хиляди години.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Произходът на модерния човек в нова светлина appeared first on Зелен Свят.

Очаква се експертите да съобщят, че са потвърдили намирането на две парчета от черепа на Денизован, което е първото откритие от този вид. “Само четири отделни Денизовани са били идентифицирани по-рано”, съобщава Science Alert, и никой от предишните фрагменти не включва части от черепа. Откриването на фрагментите на черепа е много важно, тъй като това е само петият член на този вид, открит досега.

Кои са Денизованите?

Тази историческа находка е направена от руски екип в пещера в Алтайските планини в Южен Сибир, недалеч от Монголия и Казахстан. Откриването е направено в дълбока пещера и това е петият остатък от Денизованите, който се намира на това място. Пещерата е известна като Денизова пещера и оттук идва и името на хоминините, открити в нея.

Денизованите се появяват в Африка и се смята, че те са свързани с неандерталците. Двата ранни човешки видове се разделят преди около по-малко от милион години и двете напускат Африка преди повече от четвърт милион години. Смята се, че Homo denisova варира в широк район на Азия и те се съчетават с неандерталците и с друг неизвестен архаичен човешки вид. Учените не са установили кога архаичните хора са изчезнали.

Може би от всички различни хоминини, Денизованите са най-загадъчните. Всичко, което наистина знаем за този човешки вид, е от откритията в пещерата Денизова. Всъщност тези ранни хора бяха окончателно идентифицирани едва през 2010 г., когато в сибирската пещера е открита кост от пръст на момиче. Единствените останали останки са три зъба, и това е, което прави откриването на този парче череп толкова важно. Интересно е, че пещерата Денизова също е била обитавана от неандерталци.

Части от черепа на Денизован

Неотдавнашното откритие се състои от „два свързващи фрагмента от гърба, лявата страна на париеталната кост, които образуват страните и покрива на черепа” според Daily Mail. Парчетата, когато са поставени заедно, са с дължина 8 см на 5 см. Двата фрагмента бяха открити преди около три години, но бяха обявени неотдавна, тъй като отнело толкова дълго време, за да се идентифицират останките от Homo denisova. ДНК тестовете са доказали, че фрагментите на черепа са от Денизован, но било невъзможно да бъдат датирани.

Загадъчните ранни хора

Имало е други кости и дори части от черепи, които са били открити и е възможно да са от Денизовани. През 2017 г. някои изследователи смятат, че в Западен Китай са открити фрагменти от два черепа от Homo denisova. Фрагментите, намерени в сибирската пещера обаче, няма да докажат, че китайските находки са от този изчезнал човек. “За съжаление, новооткритото парче не е достатъчно голямо, за да се използват за идентифициране на други черепи, намерени другаде като останки от Денизован без генетична информация, за да се поддържа диагнозата”, съобщава Sapiens.

Констатациите от Сибирската пещера ще бъдат публикувани на сесия на Американската асоциация на физическите антрополози. Докато фрагментите не са достатъчно големи, за да трансформират нашето разбиране за архаичния човек, те почти със сигурност ще допринесат за нашето познание за този загадъчен клон на човешкото семейство. Надяваме се, че в Азия има още находки, които могат да ни помогнат да разберем по-добре този най-загадъчен хоминин.

[1] Хоминини – раздел човекоподобни примати 

Превод от английски – Нина Жишева

The post Откриха нова брънка от човешката еволюция appeared first on Зелен Свят.