Това са въпросите, които преследвали римският генерал Марк Юний Брут. „И ти ли, Бруте?“, думите, които Юлий Цезар изрекъл когато най-добрият му приятел го наръгал с нож. За Марк Брут това не било просто политически проблем, а личен. Неговите предшественици свалили от власт тираничен владетел. Той се чувствал длъжен да удържи на семейното достойнство и да не позволи Рим да падне толкова ниско отново. Рим била република изградена на принципа, че никой човек не може да има прекалено много сила.

Четири века по-късно този основателен принцип бил заплашен отново. Драматичното издигане на Юлий Цезар до владетел чрез многобройни победи в битка го направили най-богатият мъж в Рим. Неговото отношение към бедните и разпространението на земя из обществото го направили изключително популярен. Статуи и храмове били построени в негово име, дори цял месец от годината бил преименуван на неговото име, днес наречен „Юли“. Думата „цар“ също произлиза от него.

Титлата на диктатор, която позволявала всеобща власт по време на война, била връчена на Цезар няколко пъти подред. Всичко това евентуално се насъбрало. Сенаторите строго не одобрявали силата, която Цезар притежавал. Те се страхували завръщането към монархия и отнемането на гласа на обществото. Техните собствени сили и амбиции били застрашени от това. Била създадена конспиративна група, която стремяла премахването на Юлий Цезар. Из тях бил и Марк Брут. Избора му на бил лесен. През годините Цезар спасил живота му няколко пъти и дори го назначил като личен съветник.

На 14ти Март, 44 година н.е., около 60 души заобиколили Цезар. Легендите казват, че един по един всеки от тях го наръгал с нож. Цезар не се предал лесно и се борил с тях докато не видял Брут. Освен известните думи на Шекспир, не знаем последните думи на Цезар, но той напълно се предал когато човекът, който той приемал като син, го наръгал с нож.

Иронично, но конспираторите постигнали обратното на своят цел. Моменти след смъртта на Цезар, Рим избухнал в паника и убийците били изгонени. Рим се превърнала от република в империя, поставяйки властта в ръцете на един главен владетел.

Тези исторически събития ни оставят в много въпроси относно философията между избора на лоялността или общото благо.

Автор: Мартина С. Попова

The post Падението на Юлий Цезар appeared first on Зелен Свят.

Онзи ден както си висим на автобусната спирка на изхода на Г.М. Димитров с детето и  гледам Шекспир. Вторачил се кротко в мен от кориците на една книга и ме подканва.

Старо издание. Сонетите.

Никога не знам колко точно пари има в портмонето ми в настоящият момент, но реших да си рискувам късмета. Мислех си дали е възможно да въздействам на продавача телепатично за да се случи някакво чудо и книгата да се окаже с достъпна цена. Такива редки книги – първо не се намират толкова лесно по кашоните, второ – не са евтини.

– Здравейте. Колко струват сонетите? (в такива мигове използвам най, ама нааааай- блестящата си усмивка)

Не знам кое от двете подейства, но чудото стана.

– 8 лв- каза плътен мъжки глас, обвит в цигарен дим.

Ето тук вдигнах шокиран поглед вече към продавача и веднага разбрах, че подаръкът ми за деня е той. Имаше нещо много… как да кажа….” Кино” в този човек.

В гилдията използваме този израз за човек с много интересна и нестандартна физиономия. Не е задължително да е красив.  Дори обратното…По-скоро, специфичен, ярък и запомнящ се. Когато Владо (Въргала) срещне такива хора на улицата, непременно ги снима. Абе, трябва да се учим от големите. Това е. Веднага реших да го направя обект на следващата си статия.

Шефа ми е доста печен тип и ми разреши веднъж седмично, вместо да ви занимавам с разни образователни и не дотам размисли, да ви представям по един интересен човек, който е добър пример. Някой със собствена светлина. И то неизвестен. Хора, които са в сянка.

Не е ли много яка идея, признайте.

Та днешният ни герой е Иван. Така се представи. Бърз визуален рентген ми докладва, че седи с типична стойка на интелектуалец. Въпросите зажужаха в главата ми като бръмбарчета, обаче подтиснах порива си и изиграх сдържана и възпитана дама.

– Какво друго може да ми предложите в тази посока, но до 10 лв?!? Нямам други в момента.

Оказа се, че нямаше нищо друго на тази цена. Нормално. Имаше енциклопедични издания, художествена литература, всичко си  имаше. Книгите се оказа, че не са негови.

То щеше да е тъжно този човек да си продава книгите. Синът му бил забранил. Така каза.

После Иван ми разказа как великият Валери Петров сам си признал в едно старо издание , че преводът на Гео Милев за монолога на Хамлет е по-добър и използвал неговия. После някакви редактори, естествено махнали тази бележка. Едно изречение, а колко много говори то. Колко възвишен трябва да е ума на един човек, колко трябва да си издигнат над дребните човешки амбиции за да си признаеш чистосърдечно…

Велик е Валери Петров и това е.

Любовта към книгите на Иван била запалена в него, когато бил още 5 годишен.

По думите му, баба му се чудела „ как да се отърве от него” и за да може да си върши работата спокойно му бутала книги в ръка. Така той на 5 години вече сам бил прочел –  „…Точица” на Кестнер.

И докато децата, по-големи от него с 1 година, вече ходели в първи клас и сричали, той отишъл в библиотеката за да си вземе наградата за  „Най-редовен читател”.

По времето на социализма е имало велики глупости, обаче в министерствата е имало някой, който се е чудел как да мотивира хлапаците да четат. Сега им внушават, че съществуването на трети пол е нормална реалност и избор.

Е тогава го почувствах тоя Иван, че е от моята планета. На мен също в първи клас ми беше адски скучно, защото другите сричаха, а аз четях по 10 книжки с приказки на седмица. Така става, когато майка ти е нереализиран детски учител…

За щастие автобусът още не беше дошъл и аз вече чистосърдечно си признах на Иван защо го разпитвам, помолих да го снимам.

– Каква ви е истинската професия, попитах аз, а мислено тръпнех, защото мислех, че ще изтърси нещо провокативно от сорта на- учен изследовател към тайните служби на НАСА, Академик преподавател …

Колко ме учуди Иван, когато лаконично каза:

– Строго техническа (професията)…

И какво се оказва? Че вече в зряла възраст, един човек пълен със знания, впечатления е принуден да стои зад щанда на кашони с книги…

Може и да е кармата му, със сигурност е избор.

Иначе този красив ум не бива да продава книжки. И без това студентите на спирката вероятно се вълнуваха повече от следващият концерт на Фики….Не знам. Не съм ги питала. Не можах да задам повече въпроси на Иван, защото автобусът дойде,  но обещах да му изпратя статията след като я публикувам.

Ще ви пусна имейла му, защото ако случайно ви интересуват ценни находки в книжна дреха, пишете на Иван и го намерете.

На въпросната спирка бил през събота…

Ivan_yordanov_spasov@abv.bg

Уточнявам- между трите имена има долни чертички.

Автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Извън сянката- Иван appeared first on Зелен Свят.