Има много начини да разберете, че детето ви е щастливо, а един от тях е, когато не стои на едно място, играе много и вдига шум, говори, смее се или изследва нов свят.

Дете, което изразява емоциите си без страх, плаче силно, когато иска да плаче, крещи колкото му трябва и се смее също толкова силно – това е щастливо дете.

То, както и при възрастите, има лоши и добри времена, но често активното дете е здраво дете, което се развива, което отваря себе си и средата си.

Децата започват да правят шум от раждането си и да подсилват тази функция след 3 години, т.е. когато започнат да търсят независимост и откриват, че са индивидуални личности. През годините техните начини за „правене на шум“ се променят, самите те се променят, но шумът винаги си остава.

Децата говорят със себе си, пеят, свирят и правят различни звуци. Това им помага да облекчат напрежението и да изразят това, което чувстват.

Но има и шумове, които ни казват, че нещо не е наред, когато са прекалено развълнувани или разтревожени, когато не могат да се концентрират върху нищо и когато са прекалено импулсивни.

Те могат просто да се опитат да привлекат внимание, и това трябва да бъде третирано търпеливо. В друг случай, това може да бъде хиперактивно разстройство и трябва да се консултирате със специалист.

Много е важно да наблюдавате детето си, да разберете дали неговото поведение е нормално и дали е част от ежедневието му или нещо се е объркало.

Някои деца правят повече шум от други, други по-малко, но обикновено, когато има деца, има шумове и това означава, че са добре.

Превод – Нина Жишева

The post Колкото по-щастливи са децата, толкова повече шум вдигат appeared first on Зелен Свят.

В последните експерименти в Университета на Мериленд, учените установиха, че нашите космати спътници могат да възприемат името си с еднаква интензивност или по-силен от фоновия шум. Кучетата също разпознават собствените си имена, когато се говорят с непознат глас и през високоговорител, което предполага, че те не отговарят на езика на тялото на човека, тона на гласа или други знаци.

Това е ценна информация за хората, работещи с работнически и служебни кучета, тъй като може да се наложи да вземат спешни команди от хора, различни от техния собственик, в шумна среда, според проучването, публикувано в списание Animal Cognition.

“Някои хора казват, че е по-добре да давате ръчни сигнали – но кучетата често сканират помещението, за да видят какво се случва около тях”, казва Стенли Корен, професор по психология в Университета на Британска Колумбия ,

За изследването, когнитивният учен Амрита Маликарджун и колегите му наели собственици на различни породи кучета, включително домашни любимци и работещи кучета, като служебни кучета, терапевтични кучета и кучета за търсене и спасяване от цяла Мериленд. В лабораторията екипът поставил всяко куче със собственика си между два високоговорителя в центъра на тестовата кабина, така че животните трябвало да обърнат главата си на 90 градуса, за да погледнат към високоговорителя.

След това учените възпроизвели записи на жена, непозната на кучетата, която повтаря името на кучето или името на друго куче със същия брой срички и стрес. Записите били съчетани с фонов шум – подобен на шума в кафене – на три нарастващи нива на силата на звука.

След това експериментаторите отбелязали дали кучето се е обърнало към говорител, който е изговорил името му и колко дълго го е слушал. Резултатите показват, че кучетата обръщат повече внимание на собственото си име и могат да го извадят от фоновия шум – до известна степен. Макар че кучетата можели да разпознаят имената си на първите две нива на фонов шум, не можели, когато шумът бил по-силен от имената им.

За сравнение, възрастните хора могат да чуят имената си на всички три нива, макар че 13-месечните бебета могат да чуят само първото ниво – когато техните имена се говорят по-силно от фоновия шум.

The post Колко добре кучетата си познават имената? appeared first on Зелен Свят.