Модерната му форма може да бъде проследена едва до преди по-малко от век и половина, но фъстъците са били консумирани, понякога като паста или напитки, от много по-дълго време.

Разпространението на фъстъците

Според изследователите, фъстъченото растение вероятно произхожда от Южна Америка – Перу или Бразилия. Има примери за южноамериканска керамика от около 1500 г. пр. Хр. във формата на фъстъци, както и съдове, които са украсени с това бобово растение. Европейците за пръв път виждат фъстъци, когато попадат в Бразилия.

По това време фъстъците се отглеждали на север, до Мексико. Когато изследователите се върнали в своите страни, те взели фъстъците със себе си и от Европа фъстъкът тръгнал на пътешествие до Азия и Африка. През 1700 г. африканските роби вкарват фъстъците в Северна Америка.

Изобретяването на фъстъчената паста

Фъстъците са били смилани на паста в продължение на много векове. В централна Бразилия, например, местните племена правят напитка от земни фъстъци и царевица. В Африка, натрошени фъстъци били добавяни към яхниите, докато някои сосове в китайската кухня изискват земни фъстъци като задължителна съставка. Що се отнася до фъстъченото масло, изглежда, че първите хора, които са произвели тази паста, са инките в Южна Америка.

Въпреки това не би било изненадващо, ако „фъстъченото масло“ на инките не прилича на продукта, с който хората са запознати днес. Това, което днес се счита за фъстъчено масло, е измислено през 19-ти век. Няколко човека имат претенцията да бъдат изобретатели на вкусното масло, наречено фъстъчено масло.

Най-известният от тях е д-р Джон Харви Келог, най-известен с изобретението си на корнфлейкса. През 1895 г. Келог патентира процес за производство на фъстъчено масло, храна, която се предлага на пазара като протеинов заместител за хора без зъби. Келог популяризира своето изобретение, като изнася лекции из САЩ относно ползите за здравето от маслото от фъстъци. Освен това го предлага на пациентите в санаториума Battle Creek в Мичиган. Един от проблемите с твърденията на Келог, обаче, е, че вместо печени фъстъци, неговата рецепта ги обработва на пара.

Джордж Вашингтон Карвър, известен ботаник, също, макар и погрешно, се свързва с изобретяването на фъстъченото масло. Докато Карвър може и да не е изобретил фъстъчено масло, той е разработил модифицирана рецепта на продукта, което допринася за неговата ранна популярност.

Други претенденти за титлата са нюйоркчанката Роуз Дейвис, канадският химик Марселс Гилмор Едсън, както и неизвестен лекар от Сейнт Луис и неговият бизнес партньор, бизнесменът Джордж А. Бейл.

Превод – Нина Жишева

The post Кой е изобретил фъстъченото масло appeared first on Зелен Свят.

Eл Татио е трето по големина в света.  Намира  се в северната част на Чили, близо до границата с Боливия. Полето на гейзерите е невероятно зрелищна гледка. Ел Татио е 30 км. – 2 гейзера и кипящи фонтани, горещи извори, кални вулкани и басейни. Гейзерите образуват басейни с температура на водата 60-80 ° С. Водата е богата на натриев хлорид, бром, магнезий, бор, калий и дори арсен, които замърсяват терена и водят до здравословни проблеми сред местното население.  От 19 март до 21 март 2002 г. изследователите извършили опис на геотермалните полета. В резултат на това, броят им излязъл 110. 80 от тях са признати за пълноценни гейзери и 30 просто са горещи извори. Въпреки фактът, че геотермалната дейност в тази област е доста мощна, водните фонтани обикновено не достигат 1 м. височина. Средната височина на изригванията е около 70 см.  Полето на гейзерите може да бъде разделено на три отделни зони. И всяка има свои собствени характеристики. Горният басейн се намира близо до склона на долината. Има големи активни и неактивни геотермални конуси. Горният басейн е най-големият в района. Той съдържа най-много гейзери. Тук е гейзерът, който изхвърля вода с височина 5 м. Средният басейн е равнина на силициев двуокис, който се намира на юг от Горния басейн. Тук дейността на гейзерите е много по-ниска. Има малък изкуствен плувен басейн за туристите. Долният басейн се намира на брега на река Салодо, на 2 км. надолу от реката и от средния басейн. Особеността тук е, че  има гейзери точно в реката.  Eл Татио и редица други местни геотермални обекти, като Sol de Magnan, са част от вулканичния комплекс Altiplano – Pune.  Релефът на гейзерното поле се формира от находища с морски и вулканичен произход от далечния кристален период. Съвременни (от историческа гледна точка) седименти, създадени от ледници и агломерати. Въпреки многото вулкани в този район, няма вулканична дейност на територията на El Tatio.  Органичните съединения, като каротеноидите, често оцветяват агломерата с оранжево – кафяв цвят. Някои бактерии придават на утайката зеленикав оттенък.  Растителността е представена от малки площи от трева. Сред животните са чинчила, лама и вигуна.  

Еколозите се опитват да предотвратят индустриалната употреба на гейзерите.  През 2010 г. те са обявени за защитена зона. Но тя има достъп за туристите. Всеки ден до 400 души посещават тези гейзери, което води до допълнителна печалба за региона.  Все пак се препоръчва да се използват услугите на водачи и да се спазват правилата за безопасност.  Възможни са внезапни изригвания на гейзери. Студеният, сух климат създава допълнителна опасност.

Като заключение, това май е от местата, които не бих се престрашила да посетя на живо. За по-смелите любители на адреналина – внимавайте, отидете и ни разкажете.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Ел Татио – шоуто на гейзерите appeared first on Зелен Свят.