Тази промяна изисква аварийна актуализация на Световния магнитен модел. Тази система управлява сателитната навигация, системите за геопозициониране и тракерите на телефоните. Системата е била настроена да направи промяната през 2020 г., но бързата промяна в магнитния полюс предупредила експертите, че моделът спешно трябва да бъде фиксиран. Оказва се, че полюсът се „скита“ по непредсказуеми начини, които очаровали изследователите и учените. Джеймс Кларк Рос го измерва за пръв път през 1831 г. в канадската Арктика. В средата на 90-те години той набира скорост, от около 15 до около 55 километра годишно. До 2001 г. той влязъл в Северния ледовит океан където през 2007 г. екип е качил самолет на морския лед в опит да намери полюса. Всяка година учените извършват проверки, за да видят как се държи. Въпреки това, след последните проверки те осъзнават, че данните им са толкова неточни, че надхвърлят допустимия лимит за навигационни грешки.

Какво причинява промяната?

Текущо няма ясен отговор на това, което точно се случва, но някой от теориите включват геомагнитни импулси, които могат да бъдат проследени обратно до хидромагнитни вълни, възникващи дълбоко в ядрото. Друго предложение е отслабването на магнитното поле под Канада. Фил Ливърмор, геомагнитист от Университета в Лийдс, Великобритания, казва, че местоположението на северния магнитен полюс изглежда се управлява от две големи мащабни магнитни полета – едно под Канада и едно под Сибир. До колко това е в следствие на нашето въздействие върху природата и до каква степен това ще промени животът на земята е все още неясно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Магнитните полета се променят appeared first on Зелен Свят.

А някога питали ли сте се какво точно гледате?

Очевидно е, че това което виждате не е солидно. Но също така не е и течност. Тогава остава да е газ? Да, но от научна гледна точна огънят е различен от газовете. Можете да го видите и посочите. Газовете съществуват в едно състояние, докато огъня евентуално ще изгори и ще затихне. Грешка е да се каже, че огъня е плазма, подобна на светкавицата. Плазмите не съществуват в стабилно състояние. Те са част от мигът, в който електроните им се отделят в пространството.

Тогава както е огънят?

Оказва се, че огънят не е изобщо материя. Това е нашето сензорно усещане на химическа реакция горене. Огънят прилича на процеса, при който листата си сменят цвета, миризмата на зрелите плодове или светлината на светулките. Всички тези да сензорни сигнали, които ни показват, че се случва химическа реакция. Разликата при огъня е, че задейства няколко обоняния наведнъж. Горенето прави това възможно като използва гориво, топлина и кислород.

При лагерен огън, когато клонките са нажежени от топлината, стените на техните клетки се разлагат. Те отделят захар и други молекули във въздуха. Тези отделени вещества реагират с кислорода и създават въглероден диоксид и вода. В същото време, всички остатъци от вода по клонките се изпаряват и изсушават дървото. Това произвежда задоволителният звук на пукащото дърво в огъня. С нажежаването на огъня водата и въглеродния диоксид се разширяват и създават издължена, виеща се ивица. Гравитацията спомага да неравномерностите, които виждаме. Това създава характерната форма на огъня, която всички познаваме.

Виждаме всичко това защото процеса „горене“ също произвежда светлина. Молекулите излъчват светлина когато се нагорещят. Цветът на молекулите зависи от горещината. Най-горещите пламъци за бели или синкави. Видът на молекулите също може да повлияе на цветът.

Огънят, погледат под лупа, е толкова странен, че не е учудващо, че първите хора, които са успели да го създадат са си помислили, че е дар от бога. За по-голямата част от нашата история дори не сме знаели какво представлява, освен това, че без него животът ни бил хиляди пъти по-труден, а еволюцията ни много по-бавна.

Автор: Мартина С. Попова

The post Огънят – твърд, течен или газ? appeared first on Зелен Свят.

Белите нощи са природен феномен на север, когато слънцето едва се спуска отвъд хоризонта, облива всичко наоколо в невероятна красота в продължение на няколко часа, за да може да се роди нов ден. В края на юни, в близките полярни ширини се наблюдават бели нощи, през които естественото осветление намалява само до полумрак. По това време, слънчевото потапяне зад хоризонта дори в полунощ е малко и вечерният полумрак се превръща в сутрин без пълна тъмнина. Такива бели нощи се наричат ,,полярни дни“. Белите нощи се дължат на комбинацията от ъгъла на наклона на нашата планета и нейното орбитално положение спрямо Слънцето. Поради тази причина в северната и южната ширина на нашата планета, Слънцето от известно време не може да надхвърля хоризонта. По време на белите нощи, то се спуска към хоризонта, но не повече от  6 градуса. Белите нощи могат да се видят от жителите на Москва, но в столицата те не са толкова ярки, колкото в други градове.

В  Санкт Петербург може да се види удивителен природен феномен. Периодът на белите нощи продължава от 11 юни до 2 юли. По това време в града се провеждат различни тържества, концерти, празници и фестивали. В района на Архангелск периодът на белите нощи продължава от май до средата на лятото. Най-дългият ден е през втората половина на юни и е приблизително 21 часа.

,,През лятото имаме дневна и нощна светлина, ние не спим: работим през деня и ходим през нощта“, казва Степан Писахов.

И дава практически съвет. ,,Ако не го вярвате, елате да го проверите“. В съвременния град на събитието са посветени многобройни организации и празненства, като например ,,Звездите на фестивала за изкуствата „Бели нощи“ и ,,Джаз фестивал“-,,Бялата нощ“.

Учени от Университета Йорк, Канада, обясняват мистерията на това странно явление научно. Според тях, то се дължи на ефекти, създадени от бавно движещи се атмосферни вълни на висока надморска височина, които се сливат и усилват светлината от иначе невидимите атмосферни газови атоми.

Белите нощи са просто красива одежда на научно явление и си заслужава да се види отблизо.

Изберете дестинация и действайте.

източник снимки: Ох, този Google, на какво ли не се е нагледал…

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Белите нощи – романтика или наука appeared first on Зелен Свят.