81-годишният мъж, Джеймс Харисън, дарява кръв в продължение на 60 години и прави последното си дарение в петък, 11 май, 2018 г., според Австралийската служба Australian Red Cross Blood Service. Наричан „човекът със златната ръка“, Харисън е дарил кръв повече от 1100 пъти и се смята, че даренията му са помогнали за спасяването на живота на общо 2,4 милиона бебета.

Кръвта на Харисън съдържа рядко антитяло, което се използва за производство на лекарство, наречено анти-D имуноглобулин, известен също като Rh имуноглобулин. Това лекарство се дава на майки, които са изложени на риск от “Rh несъвместимост” с плода си, което означава, че имунната система на майката може да атакува и унищожава червените кръвни клетки на плода.

Когато това се случи, “имаме ситуация, при която на много от тези бебета червените кръвни телца ще бъдат унищожени още докато са били в утробата”, казва д-р Сайма Афтаб, медицински директор на Центъра за фетална грижа в Nicklaus Children’s Hospital в Маями. Това може да доведе до сериозни усложнения за новороденото, включително увреждане на мозъка, жълтеница или дори мъртво раждане.

Въпреки това, лечението с Rh имуноглобулин, който е направен от кръвната плазма на “специални” кръвни донори като Харисън, може да предотврати тези усложнения.

“Откриването на това антитяло е едно от най-големите животоспасяващи открития от миналия век”, каза Афтаб за Live Science.

Вероятно сте чували, че кръвната ви група е „положителна“ или „отрицателна“. Това се отнася до протеин, наречен “Rh фактор” на повърхността на червените кръвни клетки. Когато хората имат този протеин, се казва, че са “Rh положителни”, докато ако им липсва, те са “Rh отрицателни”.

За повечето хора, няма голямо значение дали са с положително или отрицателно Rh, казва Афтаб. Но при бременни жени може да има проблеми, ако майката е Rh отрицателна, а плодът е Rh положителен.

Това е така, защото ако Rh-позитивните кръвни клетки на бебето попаднат в кръвния поток на майката, имунната й система приема Rh-позитивните кръвни клетки като “чужди” и създава антитела срещу тях, казва Афтаб. Тези антитела могат да преминат през плацентата и да разрушат червените кръвни клетки на плода. В развиващия се свят, такава несъвместимост в Rh е една от водещите причини за заболяване и смъртност при новородените.

За да се предотвратят проблемите с Rh-несъвместимостта, лекарите първо тестват кръвта на жената рано по време на бременността или преди бременността. Ако тя е Rh отрицателна, майката вероятно ще получи Rh-имуноглобулин.

Американският колеж по акушерство и гинеколог (ACOG) препоръчва Rh-негативните жени да получат това лекарство, когато са бременни в 28 седмици и също в рамките на 72 часа след раждането на Rh-позитивно бебе. Дозировка на Rh-имуноглобулин може да е необходима и след инвазивни процедури, като амниоцентеза, или след спонтанен аборт или първия триместър, казва ACOG. В Австралия около 17% от бременните жени получават лечението, включително собствената дъщеря на Харисън, съобщава Sydney Morning Herald.

Не е ясно как точно действа Rh-имуноглобулинът за предотвратяване на усложнения от несъвместимост на Rh. Но изследователите смятат, че антитялото покрива повърхността на Rh-позитивните кръвни клетки на плода в кръвния поток на майката и не позволява на имунната система на майката да ги види, казва Афтаб.

Не е обичайно хората да имат на антитялото в кръвта, което се използва за направата на Rh-имуноглобулин. В Австралия, Rh-имуноглобулинът на страната се произвежда само от група от около 200 кръводарители, според австралийския Червен кръст.

Харисън вероятно е разработил антитялото, когато е получил голямо кръвопреливане на 14-годишна възраст. След това преливане, “имунната му система повишила високата концентрация на антитела” срещу Rh-позитивните кръвни клетки, казва Афтаб. Това би означавало, че самият Харисън е Rh-отрицателен.

Днес Харисън вече не дарява кръв, защото е преминал възрастовата граница за кръводарители в Австралия.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Как един мъж е спасил два милиона бебета appeared first on Зелен Свят.

Това, което е необичайно за Rh-отрицателната кръв, е, че нейният ген е изненадващо чест, въпреки че е потенциално вреден. Когато жена, която е с Rh-отрицателно, е бременна с дете, което е с Rh-положително, имунната система на майката създава защитни анти-тела към Rh-позитивната кръв и нейната кръв по същество става токсична за детето. За някои хора това изглежда, че тялото на майката отхвърля бебето – което ги е накарало да предположат, че може би причината за отхвърлянето е несъвместимост, основана на схващането, че майката и детето са от различни видове. Други предполагат, че поколенията с Rh-отрицателната  кръв са просто специални по някакъв начин и не са предназначени да се смесват с поколения, които са предимно Rh-положителни.

Една популация, която притежава необичайно висока честота на гена за Rh-отрицателната кръвна група, са баските от североизточна Испания. Също така те говорят неиндоевропейски език и имат генетични маркери, които предхождат развитието на селското стопанство. Това е довело до спекулации, че Rh-отрицателната кръв е свързана с родословието на кроманьонците, датиращо от горния палеолитен период в Европа.

Сред по-екзотичните теории е идеята, че Rh-отрицателният ген представлява отделен клон на човечеството, който се е свързал с клона, дошъл от Африка. Един блогър е стигнал толкова далеч, че да каже, че тези с Rh-отрицателна кръв са потомци на хиперборейската раса, която според него е оригиналната човешка раса. Последователите на тази идея вярват, че хората от тази раса са русокоси, синеоки и от нея произхождат най-големите духовни учители в историята, включително Исус.

Някои хора, които не са доволни от идеята, че тези, които са с отрицателно Rh, са друга форма на човечеството, предполагат, че чертата произхожда от извънземни, които или се кръстосват с хора, или създават хора чрез генно инженерство.

Ролята на генетиката в Rh-отрицателната кръв

Тази необичайна черта обаче може да бъде обяснена и с относително обикновена човешка генетика и естествения подбор. Едната възможност е, че генът за Rh-отрицателна кръв има някакво селективно предимство, което надвишава негативните последици от наличието на Rh-отрицателна кръв.

Добре известен пример за това явление е случаят със сърповидно-клетъчната анемия и маларията. Голям процент от населението в Западна Африка, където е разпространена маларията, се състои от носители на гена за сърповидно-клетъчна анемия, въпреки че хората не са болни от самата болест. Причината е, че само носенето на гена за сърповидно-клетъчна анемия дава имунитет към малария. Въпреки че сърповидно-клетъчната анемия е вредна, дори смъртоносна, носенето на гена дава селективно предимство и затова е много по-често срещано, отколкото се очаква.

Извънземното обяснение е още по-проблематично, защото Rh-отрицателният ген е очевидна вариация на иначе напълно човешки ген. Ако генът не е специално проектиран от извънземни от предхождащ човешки ген, малко вероятно е той да идва от нищо друго, освен от Homo Sapiens.

Другият проблем с Rh-отрицателната кръвна група, който е резултат от смешение с извънземни, е, че извънземните вероятно имат биология и геном напълно различни от тези на човешките същества. Техният геном може дори да не се основава на ДНК – но нещо друго, като РНК, или някаква екзотична форма на генетично съхранение, която никога не е еволюирала на Земята. Това ще направи всички жизнеспособни хибриди много невероятни, ако не и невъзможни. Както би казал астрономът Карл Саган, би било по-лесно да се направи хибрид между човек и лале, отколкото хибрид между земно и извънземно същество.

Невероятността и несигурността на другите варианти формират обяснението, че Rh-отрицателната кръвна група е просто мутация, която е станала обичайна за някои популации поради селективното предимство, което е най-вероятният вариант, който най-лесно оцелява при прилагането на бръснача на Окам. Ако тази кръвна група се дължи на друг човешки вид, да не говорим за извънземни, трябва да се направят много повече ненужни предположения, които е трудно да се проверят. В резултат на това, доказателствата в момента определят обикновената мутация като причина за Rh-отрицателния кръвен фенотип.

Автор – Нина Жишева

[1] Бръсначът на Окам – принцип за решаване на проблеми, при който се приема, че колкото по-просто е решението, толкова по-приемливо е то

The post Rh-отрицателната кръв – божествена, извънземна или полезна мутация? appeared first on Зелен Свят.