Баба Яга – Нечестивата вещица от славянския фолклор

Баба Яга е аномалия – едновременно майка, майка-природа и зъл злодей, който обича да яде тези, които не успяват да изпълнят задачите й. Въпреки че произходът на името й е толкова неясен, колкото е и целта на съществуването й, смята се, че баба означава „стара жена“ или „баба“, докато за  значението на Яга има противоречиви теории, вариращи от „змия“ до „зла“. Независимо от това, дори името на Баба Яга подчертава странността на личността й, което я интересен обект за разгадаване.

Баба Яга обикновено се придвижва в хаван, а не с метла, като използва чукалото и за летене и като магическа пръчка. Приказките с нея обикновено се случват в колибата й. Тя се намира дълбоко в гората, стои на кокоши крака и има глава на петел, с ограда от човешки кости.

Тя лежи на печката, а огромната печка се простира от единия край на колибата до другия, което подчертава нейната големина и магия. Печката е друг общ детайл в приказките за Баба Яга, тъй като наказанието за неизпълнена задача е било да бъдеш сготвен и изяден. Въпреки нейния апетит за хора, Баба Яга винаги е изобразявана като слаба и кокалеста старица.

Основните характеристики на Баба Яга пораждат несигурността около нея. Тя варира от това да действа като благодетел или като злодей – помага на героя на славянския мит или му пречи. Тя не преследва никого, без да бъде провокирана, без човекът да дойде поне до вратата на колибата й, а това навежда на мисълта, че все пак тя притежава някакъв морал. Независимо от това, каквото обещание дава на героя след завършването на задачите й, тя държи на думата си.

Повечето известни истории за Баба Яга не са за нея, а за героите, които я срещат.

Баба Яга често се отъждествява и като фигурата на Майката Земя, която оказва влияние върху естествения свят чрез трима от слугите си, за което свидетелства Василиса. Два пъти Василиса вижда трима ездачи – бял, червен и черен. Когато попитала кои са те, Баба Яга й казва, че те са Денят, Слънцето и Нощта, всеки контролиран от нея, всеки неин слуга. В този случай читателят може да види силата на Баба Яга да контролира живота на земята.

Друга приказка за Баба Яга включва селските деца, които са жертви на жестока мащеха. Тя праща децата при Баба Яга, за да се отърве от тях, но те успяват да избягат от хижата на вещицата с помощта на всички животни, растения и предмети, които Баба Яга пренебрегва. Черният котарак им помага, защото те го хранят; една порта затваря Баба Яга, защото тя никога не я смазва; дори дърветата от гората се опитват да препречат пътя й, защото тя не ги уважава. Така децата се връщат вкъщи живи и здрави. Приказката завършва щастливо, мащехата е изгонена и бащата защитава децата си, а Баба Яга е един от важните фактори – ако не беше тя, нещата нямаше да се проявят в истинската си светлина. Така, приемайки я за божество, близко до Майката Природа, естественият свят се обръща към нея, за да положи страданията си в нейните ръце. Учените все още трудно я поставят в определена категория, тъй като тя определено принадлежи на много.

Именно поради неуловимостта на характера й Баба Яга остава такъв интригуващ митичен образ и продължава да бъде обсъждана и изследвана от учените. Тя добавя мистерия и несигурност към всяка една от приказките, в които участва, тъй като до края им читателят не е сигурен дали намеренията й ще бъдат злонамерени или спасителни. Именно тази дилема – добра ли е Баба Яга или е зла вещица, е една от многото, които полагат основата на проучванията на учените в областта на славянската литература.

Превод от английски – Нина Жишева