Тук почива Е-коли

Материалът е преведена статия на  SARAH LASKOW

В централното гробище на Марау, малко градче в южната част на Бразилия, мавзолеи и гробници са скупчени, като камара детски кубчета. От калдъръмените пътеки гробището изглежда чисто и поддържано. Но преди няколко години, когато екип изследователи го посетили, забелязали пукнатина в стената на една от гробниците. Открили, че нещо изтича от там, а в нея имало сравнително нов труп. Човешкото тяло се състои предимно от вода, въглерод и соли, съдържащи калций, калий, желязо и други съединения, познати от етикета на шишенцето с витамини. Когато човек умре и тялото му започне да се разлага, то се трансформира в солена течност, известна като “некролеарат” – произведена от около три пети вода и две пети соли и органични съединения. Всеки 15 или 16 килограма телесно тегло произвежда един галон от инфилтрат, който има осезаема рибена миризма.

В гробищата тази течност попива в земята и, особено в песъчлива или камениста почва, случва се да се смеси с подземните води. В Бразилия, където е горещо, влажно и падат проливни дъждове, рисковете от това са особено високи. “Смятам, че гробищата са един от най-големите замърсители в света”, твърди Алчиндо Некел, географ в бразилския Факултет Меридиан, който ръководи проучването на гробището Марау.

В продължение на хилядолетия хората са отделили специални места за своите мъртви, но тъй като населението на света е нараснало, паралелно с това е нараствала и концентрацията на мъртъвците. “Гробищата могат да се разглеждат като специални видове сметища”, пише в доклад от 1998 г. за Световната здравна организация той. И, както всяко депо, те носят риск от замърсяване. Съществуват редица подробни проучвания за опасностите за околната среда, но в някои случаи – гробище, което задържа вода, например – опасността от замърсяване е ясна. С гробища, понякога превърнати в паркове и детски площадки или заобиколени от гъсто населени места, еколозите все повече се опитват да разберат истинските опасности, скрити в тях. Навсякъде, където погребваме телата, почвата ще се различава от останалата и тези подземни характеристики могат да продължат стотици, дори хиляди години. Някои изследователи имат име за гробищните почви – “некрози” – и те могат да носят по-висока концентрация на хранителни вещества от околните. Много по-тревожни обаче са микробите, които почвата може да съдържа.

През ХІХ век има документирани поне няколко случая на гробища, замърсяващи градските водоснабдявания. Холерата често се измъквала от мъртвите тела в питейна вода, а в Берлин през 1860-те хората, живеещи в близост до гробища, били изложени на по-висок риск от коремен тиф. В Париж водите в близост до гробищата може би били със сладникав вкус и са имали онзи характерен рибен дъх.

Съвременните гробища са пълни с всякакви други потенциални замърсители. Всяка година в Съединените щати повече от 100 000 тона стомана – “достатъчно, за да се възстанови мостът” Голдън Гейт “, са заровени в гробища, както и дървесни консерванти, бои, медицински изделия с радиоактивни компоненти, цинк, сребро, бронз, изкуствени стави, гръдни импланти и всякакви други остатъци на човешкия живот, които вземаме заедно с нас в гроба. Течностите за балсамиране, които някога са включвали арсен, постепенно се смесват в мръсотията. Използваният днес формалдехид е канцероген. Труповете отделят токсични съединения, наречени путресцин и кадаверин, с които се отстранява миризмата от разлагането. Гробищата са силно озеленени, което означава много тор. Лаковете на ковчезите, дрехите на погребаните, гримът на лицата им – всичко това е изпълнено със съединения, които, концентрирани силно на едно място, могат да се превърнат в опасност.

“Исторически, хората са приели, че ако вкарате формалдехид в организма, патогените ще умрат”, казва микробиолога Юнис Убомба-Джасуа, управител по качеството на водните ресурси в Южноафриканската комисия за изследване на водите. Изследванията обаче откриват много видове микроби, които процъфтяват в гробищни почви: Е. coli, салмонела, C. perfringens (често срещана причина за заболяване, свързано с храната) и B. anthracis (което, както подсказва името му, носи антракс). В лабораторни симулации на условия на гробище Убомба-Джасуа беше изненадан да установи, че E. coli са оцелели от биоцида, който трябваше да ги убие. В едно проучване техният екип откри Е. coli, включително по-опасните, устойчиви на наркотици щамове, във водни проби от три различни гробища.

Докато човешките тела се разлагат в продължение на около десетилетие, някои от тези замърсители се задържат много по-дълго. Следите от метали, например, могат да се запазят в продължение на много години. “Те се разлагат с течение на времето”, казва Матис Диппенар, хидрогеолог от университета в Претория, който ръководи проект за екологичните опасности на гробищата. – Но никога не изчезват!“

Преди да изпаднем в паника за местата с токсични отпадъци в градовете си, важно е да запомним, че в повечето случаи няма непосредствена опасност или причина за тревога. Но това изследване показва, че гробищата могат да бъдат резервоари за много неща, които не искаме в живота си. „Вероятността е малка, но рискът е голям!“ предупреждава Диппенар.

Изследователите, които изучават тези въпроси, включително Некел, Диппенар и Убомба-Джасуа често стигат до извода, че погребението е просто един неустойчив начин за справяне с мъртви тела в дългосрочен план. За да бъде гробище естествено сигурно, “имате нужда от най-стабилната земя, а не от най-лошата”, казва Джипанаар.

Не е съвсем известно каква е най-добрата алтернатива за смърт, съобразена с околната среда. Кремацията, например, има свое собствено въздействие върху околната среда. Но има изобилие от идеи – от вертикални гробища, през капсули с човешка прах и семена за засаждане, до замразяване на трупа и след това разбиване на прах.

“Начинът, по който живеем, се е променил толкова бързо, но начинът, по който умираме и как гледаме на погребението е останал доста статичен за дълъг период от време”, казва Убомба-Джасуа. “Променяме начина си на живот, но същото трябва да важи и за това как ще умрем”.