Последното пътуване на сьомгата

Сьомгата и всички нейни роднини се наричат ​​”риба за ума”. Съдържащите се в тях омега-3 мастни киселини, които са незаменими за нашето тяло, повишават коефициента на интелигентност, значително намаляват риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания и повишават настроението. Сьомгата е много подхранваща и в същото време доста нискокалорична. И въпреки че се счита за мазна риба, тя съдържа по-малко мазнини от повечето видове месо, а тази мазнина е съвсем различна.

Тялото е удължено и повече или по-малко притиснато от страните, муцуната е стеснена и значително удължена напред. Покрито е с малки люспи. Гърбът е синкаво-сив, страните са сребристи с няколко черни петна (понякога няма никакви петна),  перките са тъмно-сиви. Теглото ѝ варира  от 5 до 30 кг. В изключителни случаи достига 45 кг. Сьомгата е мигрираща риба. Три години след раждането си,  рибата живее в сладка вода и затова се смята за сладководна риба.

Месото на сьомгата, съдържа много мазнини, които имат благоприятен ефект върху нивата на мазнини в кръвта. Сьомгата е богата на калий и фосфор, също така съдържа калций, магнезий, хлор, желязо, цинк, хром, флуор, витамини В1 , В2 , С , Е , РР и А . Мастните киселини имат положителен ефект върху мозъчните клетки, като помагат да се предотврати развитието на проблеми с паметта.

По време на размножителния период, Сьомгата напуска океана и започва дълго пътешествие към родните си места, които са сладководни. Пътешествието има само една цел – хвърляне на хайвер. Големината на хайвера е едра, а количеството – от 10 до 25 000 зрънца.  Хайверът се развива бавно, в зависимост от температурата на водата – малките Сьомги се излюпват около 40 дни след  хвърляне на хайвера. След излюпването си, малкото не може да се храни самостоятелно и разчита на остатъците от жълтък, прикрепен към тялото си. През това време завършва оформянето на храносмилателния тракт и след като този процес приключи, Сьомгата започва да се храни самостоятелно.

Излюпените малки рибки се движат доста бързо, независимо от огромния жълтък, който е прикрепен към тялото им в продължение на един месец. След изчерпване на този запас, той се откъсва от тялото и малките започват сами да си търсят храна. В този период  голяма част от малките рибки загиват.

Жителите на океанските дълбини преодоляват огромни разстояния и многобройни препятствия, за да преодолеят речните пътища, водещи към местата за хвърляне на хайвер. Мощен инстинкт ги кара да напуснат солените океански води и ги води към местата, където самите те са се излюпили.

Завръщането към родните места с цел продължаване на вида е характерно за много от океанските обитатели. Но при Сьомгата има и още нещо необикновено и характерно за повечето тихоокеански видове – това пътешествие, освен най-важен етап в живота им, става и последен.

През целият дълъг път, рибите изобщо не се хранят.

След преодоляването на всички тежки препятствия по пътя, женските изкопават дупка на дъното, в която чакат мъжкар. Когато мъжкарят приближи женската, тя отделя част от хайвера си и мъжкият го опложда. След това, женската изхвърля останалата част от хайвера си и мъжкарят опложда и него. След завършването на мисията си, Сьомгата загива.

Интересен факт е, че загиват само тихоокеанските видове, а събратята им от сладководните басейни доживяват до повече от 15 години.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани