Сърфинг – полет на гребена на вълната

Хаваи е центърът на световния сърф и мястото, от което започва историята на сърфирането.

Хавайците се научили да се возят на вълните на дървени дъски преди около 1000 години. В сърфирането участвало и кралското семейство. Хавайските царе показвали своето изкуство в сърфирането, за да засилят позицията си на трона. Те използвали огромни дъски за сърф, дълги от 18 до 25 фута (6-8 метра), докато обикновените хора имали право да карат по-къси дъски за сърф (Ох, това наистина си е заслужавало да се види).

Сърфирането в Европа започнало едва през 1779 г., когато лейтенант Джеймс Кинг публикувал откъси от дневника си с бележки за това как хавайците живеят в океана.

През 1821 г. калвинистките мисионери дошли от Великобритания, за да разпространяват религията си сред местните жители. Те смятали, че хавайците са несериозни и забранили сърфирането. Всичко това довело до факта, че традиционната хавайска култура почти изчезнала  от лицето на земята. Ако не били шепа местни хавайци и няколко любопитни туристи, чиято дейност Марк Твен, описал  като „плуване във вълните“ през 1872 г. в книгата си „Светлина“,  сърфирането можело да свърши още тогава.

Възраждането на сърф културата започнала благодарение на две личности: Джордж Фрийт и Дюк Каханамоку. Джордж Фрит бил член на групата момчета от плажа Уайкики, чиито членове практикували сърф, което било рядкост по онова време. През 1907 г. Фрит се срещнал с американския писател Джек Лондон в Хонолулу. Лондон започнал  да се интересува от сърфирането и написал статия в едно списание, което донесла слава на Фрит в Америка. Джордж Фрит се преместил  в Калифорния, където демонстрирал способността си да се носии по вълните, а по-късно на плажа Редонодо, бил  кръстен  – “човек, който знае как да ходи по вода”.

Хавайците използвали дъски, направени от парче дърво, главно от  бор и махагон. Тези сърфове били много тежки. През 30-те години на 20-ти век, Том Блейк помогнал да се създаде куха дъска, която е по-лека.

През 1937 г. един от местните хавайски тийнейджъри преразгледал дизайна на дъската, измисляйки V-образно дъно в областта на опашката, така че сърфът да се държи по-добре на стената на вълната. Тази промяна в дизайна довела до факта, че сърфистите се научили да правят по-резки завои. След Втората световна война, Боб Симънс, Дейл Велзи и Джо Куиг били начело на дизайна на Калифорния. Те изобретили дъски с голямо покритие от фин  стъклопласт.

През 1953 г. фотограф снимал Даунинг, Браун  и Буззи Трент на 5 метрова вълна. Това било истинска сензация на континенталната част на САЩ, след като снимките се появили по вестниците. След това група хавайски и калифорнийски сърфисти създали лагер в Макаха. Броят на големите сърфисти нараствал.  Човечеството, обогатено с нови знания, започнало да ги прилага на практика, подобрявайки технологиите. Сърфирането получило и нов кръг от развитие. Формите постоянно се променяли. Материалите – също. Използвали се различни видове дърво, а след това пластмаса, днес фибростъкло. Експериментите били без граници. И всичко това в името на това, да имат дъски за сърф, които са по-леки, по-компактни и по-маневрени.

С течение на времето, сърфирането придобива много стилове. Така вековната традиция на хавайския народ днес се е превърнала в създател на тенденции за много млади хора.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани