Защо пеем приспивни песни на бебетата си

Защо пеем приспивни песни на бебетата си

24/04/2019 Off By nina

Най-вероятно приспивните песни са били хендс-фрий начинът на предците ни да успокояват малките си.

Ние сме най-сладки като бебета. Тогава сме и най-безпомощни. Но всяко бебе има начин да потърси помощ – Включва на режим „Плач“ и, най-вероятно всеки възрастен, щом го чуе, се втурва да го спасява или да го успокои с нежна песен.

Close Up Of Mother Cuddling Baby Daughter At Home

Други видове примати, включително шимпанзетата и макаците, също люлеят и носят своите бебета. Но хората, които се грижат за тях, правят нещо допълнително. „Добавихме пеенето“, казва психологът Сандра Трехуб, почетен професор в Университета Mississauga в Торонто.

Никой не знае кога родителите за първи път са започнали да пеят на бебетата си, но практиката е древна и универсална. “Изглежда има доказателства за пеене на бебетата през цялата история”, казва Трехуб, която е изучавала музикалността при бебетата и децата от десетилетия. Всички човешки култури изпълняват песни специално за бебета – така наречените „песни, насочени към бебета“. По-прости, по-бавни и повтарящи се, тези приспивни песни изглежда успокояват бебетата, изпаднали в беда, по-добре от другите видове песни.

Но как и защо хората създават детски песни? През януари еволюционният психолог на Харвардския университет Макс Краснов и студентът Самуел Мер публикуват първата официална теория за произхода на приспивни песни в „Еволюция и човешко поведение”. „Песните, казват изследователите, може да са били резултат от надпреварата на родителите и децата за един ценен ресурс: родителско внимание“.

„От генетична гледна точка родителите и децата нямат еднакви интереси“, казва Краснов. “Децата искат повече от всички ресурси, отколкото родителите са готови да дадат.”

Новата теория на Краснов и Мер в широк мащаб представя общия консенсус за начина, по който са били създадени приспивните песни. Шанън дьо Летюал, професор по музикална терапия във Frost School of Music на Университета в Маями, представя теория, че песните, насочени към бебето, са се развили от необходимостта от „хендсфри родителство“.

„Помислете за периода, когато ранните хора са станали двуноги”, казва дьо Летюал. „Това съвпадна със стесняване на таза, за да се даде възможност да се ходи изправено, което ограничава размера на бебето по време на раждането – всички хора се раждат в определено състояние на недоносеност. Ние не сме като, да речем, коне, които се изправят и тръгват да ходят след няколко минути. “

Нашата присъща уязвимост, като бебета, означава, че човешките бебета се нуждаят от продължителен период на грижа, обяснява дьо Летюал, който изучава детската песен, но не участва в изследванията на Краснов и Мер. Тя добавя: „В същото време бебето нараства с експоненциална скорост. Идва момент, в който то е твърде голямо, за да бъде носено през цялото време, но все още се нуждае от грижи. Но майката също трябваше да се движи, да си взема вода, да приготвя храна“.

Пеенето позволява на майката, която по традиция най-много се грижи за бебето, да го остави, но в същото време да му осигурява успокоение и доказателство, че не е само.

„Ако бебето се разтревожи, то би могло да привлече хищник“, казва дьо Летюал, „Една майка, която е в състояние да използва гласа си, за да успокои детето си, е по-вероятно да оцелее – и децата също ще имат по-голяма вероятност да оцелеят. Бебешките песни може да бъдат сметнати и за доказателство за наченките на първата музика.”

Макар и да не противоречи на този възглед за произхода на приспивни песни, Краснов и Мер предлагат по-тъмен елемент на еволюцията.

„Отношенията между родител и бебета не са само цветя и рози“, казва Мер. “Има много конфликти.”

Краснов и Мер вярват, че войната между бебето, търсещо колкото се може повече внимание и грижещите се, които разделят вниманието и към други деца и задачи, които са от решаващо значение за оцеляването, може да са поставили основата за еволюционна надпревара във въоръжаването.

Състезанието започва достатъчно просто: бебето настоява за внимание и родителят се стреми да му осигури достатъчно, за да го задоволи. Но как родителят изразява това внимание без ръце и как може детето да прецени качеството на полученото внимание? Чрез вокализации, според теорията на Краснов и Мер.

Лесно е да се произведе проста вокализация. Но по-сложните вокализации – като пеенето – изискват памет, фокус и умения, които могат да предадат по-високо качество на внимание към бебето. На повече изисквания за внимание от бебето чрез плач може да се отговори с по-сложни вокализации от страна на родителя.

„Вниманието е невидимо. Имате нужда от честен сигнал за неговото качество, казва Краснов. – Ето къде е мястото на пеенето. Не мога да ви пея, докато бягам от хищник или докато говоря с някой друг. Дори завъртането на главата влияе на качеството на гласа. Бебето може да прецени къде е насочено вниманието на родителя. Това са неща, които не могат да бъдат фалшифицирани.”

И бебетата са много внимателни към този конкретен сигнал, установиха други изследователи. Например, през последните няколко години дьо Летюал проучва отговора на кърмачетата на приспивните песни. В многобройни проучвания те са били изложени на редица стимули, включително майка им или непознат, пеещ за тях. Във всички случаи, “всички бебета бяха много внимателни към всички певци. Песента, насочена към бебето, беше това, което привличаше вниманието“. – казва дьо Летюал.

Трехуб се съмнява, че необходимостта да се успокоят бебетата тласкат вокализациите да се превърнат в приспивни песни. Хората използват различни средства, за да успокоят бебетата си: люлеенето и носенето на ръце, например, може да приспи детето. “Песните не са уникално решение за успокояване на деца”, казва Трехуб.

 „Това, което знаем досега, е, че това, че родителите пеят на бебетата си, е универсално за всички хора, споделя Краснов. И това е шокиращо, като имаме предвид колко различни култури съществуват по света. Това ни подсказва, че се случва нещо по-дълбоко и по-функционално.”

Превод – Нина Жишева