Изкуството на Сикстинската капела

Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони е бил по-известен като скулптор, когато папа Юлий II го приклещва и затваря да изрисува Сикстинската капела. Известен на света като Микеланджело, флорентинецът бил само на 24 години, когато изваял своята прочута „Пиета“, нежна картина на Дева Мария, която държи безжизненото тяло на сина си. Неговият „Давид“ разкрил майсторството му да извайва човешката форма до перфектност.

За всички умения и красота на работата му с длето, той е споменаван най-вече с неговата работа с четката. Смелите цветове и поразителната композиция на фреските му в Сикстинската капела все още се радват на зрителите с тяхната сила и емоция. Сикстинският таван и „Последният съд” са свидетелство за гения на Микеланджело като художник и неговата еволюция.

Фрески от други художници вече били нарисувани по стените когато започнал. Микеланджело трябвало да нарисува целия таван, структура с дължина 40 метра и ширина 13 метра. Запълването на площ от около 557 квадратни метра със стенописи би уплашило дори най-опитните художници. Въпреки това флорентинецът сдържал нервите си и настоявал за възможно най-добрата сделка. През май 1508 година предложеният план бил отхвърлен от художника, който го сметнал за „бедна идея“. В следващата итерация му бил даден картбланш.

Сикстинският таван бил завършен през 1512 година, малко преди протестантската реформация. На западната стена фреската „Последният съд“ била разкрита почти три десетилетия по-късно, тъй като последиците от революцията на Мартин Лутер се разпространили в цяла Европа. И двете произведения отразяват духа и темите на времето: възрожденската любов на човешкото тяло; напрежението между богатство и вяра и най-вече експлозивното жизнено представяне на великите истории на Библията.

Самият свод бил посветен на епизоди от Стария Завет, разделени на три части: Творението, Райската градина и Потопът. Оставащото пространство също било изпълнено с живопис. В полукръглите лунети над прозорците и в грубо триъгълните дюбели били поставени библейски фигури, които предшествали Христос. Панелите над тях били запазени за пророци. Верен на възрожденския класически дух, Микеланджело включва сибили в тази пророческа традиция, включително и либийската Сибила. В четирите ъгъла на тавана се разказват епизоди на спасението на Израел.

Автор: Мартина С. Попова