Книгата, за която всеки магьосник би продал душата си

Твърди се, че така наречената Черната книга за Магията съдържа всички магически практики, които са в противовес на божественото. Идеята за съществуването на такава книга е много стара и се появява накратко в различни митологии.

„Тези, които познават Черната книга“

Понякога магьосниците са известни като “wernoknie’niki”, което означава “тези, които познават Черната книга”. Говорейки за тях, руските селяни вярвали на факта, че такива магьосници изучават изкуството на магьосничеството от дяволите и че те са във връзка с тях през целия си живот.

Първо, вярва се, че магьосникът трябва да сключи сделка с някой дявол, която дава съответните права на дявола върху живота и душата на магьосника. В замяна на това, дяволът осигурява на магьосника Черната книга, текст, който съдържа заклинания и магии. В момента на смъртта си, магьосникът трябва да предаде тази книга на някой друг, за да може той да почива в мир. Ако не успее да направи това, тогава той ще се превърне в таласъм. В много села хората вярвали, че мъртвите магьосници могат да дойдат в полунощ, облечени в бели погребални одежди, за да посетят домовете на своите живи роднини. Това се случва само на тези, които не успяват да предадат Черната си книга.

Говори се, че тези таласъми, които идват в полунощ, седят на масата и ядат всичко, което им се дава. Други са по-жестоки. Те почукват вратите и прозорците и убиват домашните животни. Въпреки това, те нямат власт през деня, така че изчезват, когато петелът пропее. За да се отърват от тези таласъми, живите роднини изкопават мъртвите магьосници. След това ги поставят с лицето надолу в гроба и нарязват петите си. През цялото време някой рецитира определени магически думи. Роднините също забиват дървен прът, направен от топола, в сърцето на мъртвия магьосник След като този ритуал приключи, починалият магьосник бил погребан отново.

Как се чете Черната книга

Възрастните хора от всяко село имали много истории, които се предавали от поколение на поколение и от уста на уста. Една такава легенда разказва за това как един смел млад мъж искал да чете от черна книга, оставена му от починал магьосник.

Говори се, че веднага щом младежът започна да чете, се появили дяволите, които искали работа. Отначало младежът им дал серия от лесни задачи. После им дал по-трудни. Но дяволите продължавали да се връщат с молба за нови задачи. Скоро младежът се уморил да им дава задачи, затова ги оставил без работа. Неумолимите дяволи убили младия мъж. Говори се, че от този момент нататък никой не се осмелил да докосне Черната книга, тъй като само магьосниците знаели какви задачи да дадат на дяволите. Магьосниците изпращали дяволите да правят въжета от пясък и вода, да преместват облаците от едно село в друго, да свалят планините или да притесняват слоновете, за които се казвало, че държат Земята.

Намиране на Черната книга

Руската митология също говори за Черна книга, която не е лесно достъпна. Дори магьосниците трудно я намирали. Според легендата, Черната  била съхранявана на дъното на морето, под горещия камък, наречен „Алатар“. Една стара вещица поръчала на зъл магьосник да намери тази Черна книга, но той бил затворен в медна планина. След дълго време медната планина била разрушена.

Магьосникът избягал и веднага тръгнал да търси Черната книга. Казва се, че успял да я открие и възстанови и се смята, че оттогава съответната Черна книга пътува по света.

Превод от английски – Нина Жишева