Кой живее в сладките води?

Върбата и острицата виреят добре на брега, а така също перуниката и блатната кала. Папур и камъш образуват гъста растителност, която, ако не се разрежда, може да превземе цялото притководно пространство. Хвощът с дълбоките си корени е почти изцяло потопен във водата. Водната лилия показва само плаващите си листа и едрите бели или розови цветове. Когато намерят благоприятни условия водните лилии покриват цялата повърхност на водния басейн, като пречат на подводните растения да се развиват поради липса на светлина. Някои растения никога не излизат от водата. Други растения плават по повърхността, като водната леща, чиито миниатюрни листенца покриват широки пространства.

Водните безгръбначни са най-многобройните животни в сладките води. Блатата и реките подслоняват множество червеи, мекотели и ракообразни. Повечето намират нужния им кислород направо във водата. Насекомите пък трябва да носят резервоар с кислород, когато се гмуркат за плячката си. Някои в различните стадии на разивие изграждат хриле, които после изчезват.

Една трета от познатите 25 000 видове риби живеят в сладките води. Блатните риби с малки изключения са същите като тези в реките. Главочи, сьомги и пъстърви живеят заедно в потоците, речните мрени предпочитата по-широките и спокойни места на реките. В равнините реките са царство на кефили, линари, лешанки и шарани. Още по-надолу в естуарите, змиорки от далечното Саргасово море идват да продължат растежа си в сладко-солената вода.

Земноводните от умерените зони се делят на две групи: опашати и безопашати, наричали жаби. Повечето от тях живеят едновременно на сушата и във водата. Подобно на рибите и влечугите, те са студенокръвни животни, като са по-многобройни в тропическите реки и езера, отколкото в умерените зони. Повечето имат гладка, гъвкава и влажка кожа и снасят яйцата си във водата.