Колозеум – завръщане в детството

Не знам какво точно е за вас циркът. За  мен се оказа, че е наслада за сетивата и своеобразно завръщане в детството. Като начало, да уверя вечно мнителните, търсещи конспирации и сърдити хейтъри, че не получавам комисионна, за да разкажа това. Но получих толкова много от хората, за които ще ви разкажа. Не пари. Получих няколко часа просветление. Възхищение. Емоция, която дълго ще ме усмихва. Както може би повечето вече сте  разбрали, синът ми е на почти 5 години и е диагностициран с аутизъм. Визуалното, музикалното, зрелищното и не много шумното (като изключим духовите оркестри, които обожава от бебе) много го впечатляват. До сега не се бях осмелила да го заведа на събитие в затворено пространство. Реших, че дори вниманието му да не издържи или да се уплаши, може да излезем без да пречим на артистите. Нищо подобно не се случи. Отидохме в края на деня, когато дечко беше капнал от умора, но влизайки под купола на шатрата, той се гушна в мен хипнотизиран. Бях забравила как действа изкуството на цирка на сетивата на децата. Ако трябва да го кажа с една дума, тя ще е – омагьосващо. Изкуството, което се предава от поколение на поколение, пътуванията по света, общуването с различни хора може и да звучат доста екзотично, но всъщност зад бляскавите усмивки се таи огромен труд и вероятно лишения. Децата им растата с тях, там в движение.

Водила съм синът си и в зоопарка, разбира се, но там животните са някак инертни, дистанцирани и дори леко апатични. Не беше особено впечатлен. Ще ви се стори абсурдно, но животните в този цирк, изглеждаха щастливи, доволно охранени и сякаш осъзнаваха всичко. Децата в публиката се държаха много прилично и с една доза уважение към случващото се. Клоунът, ако щете вярвайте ме разсмя от сърце и разплака от умиление. Хората, които той избираше от публиката му партнираха сякаш са поставени лица. Но не бяха. Гарантирам. Просто течеше някаква изключително чиста енергия между арената и хората. За мен върха на всичко се оказаха младите акробати с опасните номера във въздуха. След спектакъла, момчето дойде при нас и аз го попитах на шега, защо родителите му не го обичат, че го пускат в такива рисковани начинания. Смя се от сърце, после го разказа на баща си, ама той май не я разбра много тази шега.

Тези младежи преодоляха гравитацията пред очите ми и въпреки съненото дете в скута ми, аз пищях като неврастенична тийнеджърка, без да мога да контролирам адреналина си. Забравих да кажа в началото, че тези хора ни шашнаха още от входа, защото ни посрещнаха с красиви костюми и безкрайно мило отношение. Най-тъжното за мен, бе, че те си вършеха абсолютно сами всичко… Няма да изпадам в детайли. Минавам само за  малко да ви обадя, че цирк „Колозеум” са в София до

7-ми ноември (тази година). След това заминавали за чужбина. Имали официална страница, носеща името им в социалната мрежа, изписана за по-грамотните сред населението на кирилица. Там можело да се следят конкретните часове на спектаклите им.

Мислено ги благославям за подарената ни радост. Ще помня дълго грейналите очи на сина ми.

Опс… и най- накрая, когато и последните аплодисменти стихнаха и всички се разотидоха доволни и щастливи, докато чакахме на един стол, до мен се доближи едно непознато хлапе на около 5 години. Представи се и започна да коментира всичко, което е преживял там. Навярно семейството му не му беше достатъчна публика, та избра мен за слушател. Поговорихме си за всичко, обърна ми внимание на детайли, които не бях забелязала и се увери, че леко страшните номера са били наужким.

Майка му ме гледаше с благодарен поглед, а аз вече се бях размечтала как ще ви разкажа за „Колозеум”…

Идете и ги вижте, че ей го на 7 ноември почти дойде.