Кризата на папството

На 7 септември 1303г. папа Бонифаций VIII е наруган, малтретиран и задържан в прогължение на при дни в двореца си Анани до Рим от хората на френския крал Филип IV Хубави! Изоставен от всички изплашени кардинали, той запазва достойнство. Населението на Анани го освобождава, но той умира отчаян през октомври. Епизодът е сигнал за дълбока криза, която ще оспори прецтижа и властта на главата на Църквата.

В продължение на векове папството е упражнявало над християнските държави в Европа както духовна, така и политическа власт. То съумява да изгради вфикасни съюзи и да намали амбициите на двама могъщи господари: германският император Фридрих Барбароса и Хенри II от Ангия. Папа Инокентий III трърди категорично: “Както Луната получава светлина от Сленцето, така кралското достойнство в отражение на папското.” Но Филип IV Хубави иска дам да си е господар. Освен това възнамерява да накара монасите да плащат данъци.

Конфликтът се задълбочава. В едно тържествено заявление папа Бонифаций VIII препотвърждава, че временната земна власт на кралете е подчинена на духовната власт на “Единната и Свята” Църква. Той дори решава да отлъчи краля от Църквата. Филип Хубав, подкрепен от трите съсловия (благородничество, духовенство, буржоазия) изпраща съверника си Гийом дьо Ногаре да арестува папата, за да бъде съден на събор.

През 1305г., след смъртта на папата, Филип Хубав успява да накара да изберат за папа френският кардинал Бертран дьо Гот, който взема името Климент V. Под претекст, че войните окървавяват Италия, той отказва да отиде в Рим. През 1309г. той се настанява в Авиньон, градче в херцогство Анжу пред дверите на Франция, което ще стане собственост на Църквата и ще остане такова до Революцията през 1789г.

Авиньон се организира като монахия. Там пребивава Съветът на кардиналите, който избира папата, както и Курията – правителството на Църквата. Стотици лица осигуряват управлението на финансите, пощата, сеченето на пари, действието на съда, на папската полиция. Градът става свидетел на значителен икономически подем и става голям финансов пазар. Папският двор прилича на светски двор, заслепява с лукса си. Аферите и борбата за престола са по-важни от вярващите и религиозните въпроси, а това скандализира много християни.

Движението срещу хренските папи е все по-силно. През 1377г. папа Григорий XI решава да се върне в Рим. След смъртта му през 1378г. Съветът на кардиналите избира италиански папа, Урбан VI. Ядосаните хренски кардинали избират за папа французина Климент VII, който остава в Авиньон. Френският крал поддържа авиньонския папа; германският император и английският крал – този в Рим. Християнството се парделя: това е Голямата схизма, продължила от 1378 до 1417г.

Много събори се опитват да възстановят реда. Тови в Констанц от 1417-1418г. връща единството, като избира една папа, Мартин V. Но папската власт трябва да се ограничи. Някои богослови искат дори решенията на съборите да имат предимство пред тези на папата. Мартин V отказва. Папската монархия е възстановена. Но тази криза отслабва папството, улеснява ересите, различните страни отказват тотално подчинение на Рим. Недоволството ще избухне през XVI век, когато религиозни войни ще потопят Европа в огън и кръв.