Пития, Оракулът от Делфи

Може би едно от най-известните пророчества, изречени от Делфийския оракул, е това за поражението на Крез от Персийската империя. Според Херодот, Крез, царят на лидийците, е искал да знае дали трябва да води война с персийската империя. Отговорът който получил, бил, че ще унищожи голяма империя, ако я атакува. Доволен от този отговор, Крез се приготвил да нахлуе в Персия. Крез и понятие си нямал, че „великата империя“, която Оракулът споменал, не била Персия, а неговата. Останалото, както се казва, е история. Докато автентичността на тази история остава под въпрос, това, което е сигурно е, че Оракулът от Делфи е съществувал.

Разположен на югозападната част на планината Парнас в долината на Фокида, Делфи се свързва с гръцкия бог Аполон. Според легендата хълмът е бил охраняван от гигантска змия, наречена Питон, който е бил последовател на култа към Гая (Земята) от стотици години. След убийството на Питон, Аполон твърди, че Делфи е негово собствено светилище. Може би тази легенда е отражение на действителните събития. През микенския период (14-11 в. Пр. Хр.) в Делфи имало малки селища, посветени на Майката Земя. Впоследствие, между 11-ти и 9-ти век пр. Хр. До VIII в. пр. Хр., Делфи вече е международно известен с пророческите сили на Пития. И все пак, едва през следващия век оракулът става делфийска институция, когато съветът на Аполон е търсен от гръцките градове по важни въпроси на държавата.

Пития е името, давано на всяка жрица през цялата история на храма на Аполон в Делфи. Жрицата е била жена на възраст над петдесет години, живяла отделно от мъжа си и облечена в дрехи на девойка. Според Плутарх, който някога е служил като свещеник в Делфи, Пития първо влиза във вътрешната камера на храма (Adyton). След това тя седи на статив и вдишва леките въглеводородни газове, които излизат от бездната на порестата земя. Това наблюдение може да бъде потвърдено от съвременните геолози. След като изпада в транс, тя мърмори думи, които са неразбираеми за обикновените смъртни. Тези думи след това се тълкуват от свещениците на светилището на общ език и се предават на онези, които са ги поискали. Независимо от това, оракулите винаги са били отворени за интерпретация и често предавали двойни и противоположни значения. Това ясно се вижда в случая с Крез. Има и много други случаи, в които пророчествата на Пития също са били двусмислени.

Например, според Херодот, едно от предсказанията на оракулите, дадени на атиняните по време на персийската инвазия от 480 г.пр.Хр. „Благоразумният Зевс ви дава, Тритогения (Атина) стена от дърво/Само това ще стои непокътнато и ще помогне на вас и на вашите деца” (Херодот, Историите, 7.141). Докато някои атиняни изтълкували това буквално и стигали до заключението, че пророчеството се отнася до оцеляването на атинския Акропол (той е бил заобиколено от предпазна ограда в миналото), други сметнали „дървената стена“ за кораби. Обаче, последното тълкуване не успява да осмисли последните два реда на пророчеството: „Благословени Саламий, ти бъдеш смърт за синовете на майките / или когато семето е разпръснато или когато се събере“. Според официалното тълкуване, ако атиняните били ангажирани персите в морска битка, те щели да бъдат обречени да загубят. Въпреки тази на пръв поглед неприятна поличба, атинският командир, наречен Темистокъл, решава да оспори оракула, като заявил, че ако атиняните са обречени, тонът на оракула би бил по-суров. Атиняните били убедени, може би не от тълкуването на Темистокл, а от факта, че би било по-добре да се бият с персите, отколкото да не правят нищо, както предположил Оракулът. Както може би се досещате, атиняните постигнали решителна победа над персите и поставили повратната точка на второто персийско нашествие в Гърция.

Така че, следващия път, когато се изкушите да повярвате в пророчества, спомнете си историята на Крез и атинската „дървена стена“. В първото – погрешното тълкуване на пророчеството довежда до падането на Крез и демонстрира предизвикателствата, свързани с тълкуването на пророческите изявления. Във второто, като се противопоставят на пророчеството на Оракула и взимат съдбата си в собствените си ръце, гърците успяват да обърнат хода на войната срещу персите и да се спасят от унищожение.

Превод от английски – Нина Жишева