Праисторическите влечуги

Един алозавър се надига на мощните си задни крака, за да се стовари тежко върху дългата шия на малък брахиозавър, когото захапва с челюстите си. Въздухът свисти от камшичните удари, които влечугите си разменят с опашки. Не след дълго най-големият от месоядните динозаври побеждава противните си… Това е краят на един двубой, станал преди 150 милиона години, много преди появата на човека.

Влечугите са потомци на земноводните и се появяват през епохата на карбона (преди 350 милиона години). През триаса те се развиват в различни видове и дават началото на водните, летящите и сухоземните влечуги, част от които са и динозаврите. От вкаменелостите се съди за наличието на тридесетина семейства или над 600 вида, Външният вид на тези влечуги обикновенно е чудовищен, като се почне от най-голямото с височина над 15 м. до най-малкото с размерите на петел. Някои са били двуноги, други толкова бързи, че са тичали със скорост над 50 км/ч.

Дивозаврите са владеели сушата, за разлика от съвременните им морски или въздушни влечуги. Името им е измислено през 1841г. от палеонтолога Ричард Оуен и означава “ужасен гущер”… Като повечето от влечугите, те снасяли яйца го 30 см. за най-едрите, което прави 60 кокоши яйца!

Животът им е бил по-сложен, отколкото си представяме. Някои са ловували на групи, грижили са се за малките, защитавали са се заедно… Храната на динозаврите не е една и съща. Тревопасните са се хранили с листа на сухоземни и блатни растения. Те са били несъмнено по-кротки от месоядните, които са разкъсвали животни, включително и динозаври!

Двете най-големи семейства морски влечуги са плезиозаврите, подобни на рибите, но без гръбен плавник, и ихтоизаврите, подобни на днешните делфини. Летящите влечуги се делели на много видове. От двете страни на тялото си имали ципа кото прилепите, обтегната между тялото и силно издължен нокът. Повечето са били с размерите на чайка, макар че по-късните видове били по-едри.