Проклятието на Тамерлан

Новината преминава от уста на уста: “Руска експедиция ще отваря гробницата на Тамерлан Велики! Ще донесе проклятието на главите ни!” Такива разговори се понасят из пазарите и улиците на Самарканд през юни 1941 г., когато една експедиция, водена от Ташмухамед Кари-Ниязов и Михаил Герасимов, започва разкопки в Гур-емир. 

Местните жители и мюсюлманското духовенство се опитват да спрат разкопките, но експедицията продължава работата си въпреки всичко. Ташмухамед Кари-Ниязов е лидер на експедицията. Експедицията включва и писателя и историк Садридин Ани, известен ориенталист А. Семьонов и М. Герасимов. Също така е включен и млад кинематограф Малик Кайъмов. Разкопките са насочени към изследване на човешките останки в гробницата и към доказване на това, че принадлежат на Тамерлан и близките му роднини. Разкопките започват на 16 юни. Първо откриват гробниците на синовете на Улугбек, а след това гробницата на синовете на Тимур: Миранша и Шахрух. На 18 юни откриват останките на Улугбек, внукът на Тимур. На 19 юни тежкият надгробен камък е вдигнат от гробницата на Тамерлан.

На 20 юни е открита гробницата на Тамерлан и мавзолеят се изпълва с остра задушлива миризма на смес от смоли, камфор, роза и тамян. Трябва да се отбележи, че Тимур умира в Отар по пътя си към Китай. Следователно, за да бъде погребано тялото му в Самарканд, той трябвало да бъде балсамиран. Дори британските и френските учени забелязват, че при отварянето на гробовете на египетските фараони въздухът е изпълнен със сладък аромат. Отначало европейците смятат, че миризмата е знак за проклятие, но след това се доказва, че това е само миризмата на масла, използвани при балсамирането. Така че в случая с гробницата на Тимур можем да кажем, че миризмата при отварянето на гробницата не е от проклятие, а от маслото за балсамиране.

Два дни след откриването на гробницата на Тимур, в нощта на 22 юни, нацистка Германия, без да обявява войната, нахлува в Съветския съюз. Много хора я свързват с откриването на гробницата на Тамерлан. Хората от Самарканд изпадат в паника. Експедицията незабавно приключва и останките на Тимур и династията му са изпратени в Москва, за да бъдат изучени. Но ако обмислим всички тези събития, те ще изглеждат като верига от съвпадения, тъй като Втората световна война започва през 1939 г. с нападението срещу Полша и планът “Барбароса” за атака срещу СССР е одобрен от Хитлер през 1940 г.

Поддръжниците на тази хипотеза обаче споменават друг важен факт. Повратната точка във войната е победата в битката при Сталинград. Месец по-рано Сталин нарежда останките на Тимур и династията му да бъдат върнати в Самарканд и да бъдат погребани с пълни почести. Според легендата, самолетът с останките е бил задържан над фронтовата линия за един месец, което е причинило вълнението и възхода на мюсюлманите, които воюват на фронта по време на Втората световна война. Много хора вярват, че това събитие е довело до победата в битката при Сталинград, една от най-ужасните и едновременно героични битки на войната, но всъщност тази битка е спечелена благодарение на героизма и жертвата на войници, загинали за мира.

Кой е Тамерлан Велики?

Информация от Уикипедия

Тимур (персийски: تیمور Temūr,Chagatai: Temür, 9 април 1336 – 18 февруари 1405 г.), исторически известен като Амир Тимур или Тамерлан (персийски: تيمور ننگ Temūr (-i) Ланг, е Тюрко-монголскизавоевател. Като основател на империята Тимпурид в Персия и Центрабна Азия, той става първият владетел на династията Тимпурид.

Роден в конфедерацията Балас в Трансоксиана (в съвременен Узбекистан) на 9 април 1336 г., Тимур придобива контрол над Западните Чагатей ханати до 1370 г. От тази база той води военни кампании в Западна, Южна и Централна Азия, Кавказ и Южна Русия и се очертава като най-могъщ владетел в мюсюлманския свят, след като побеждава мамелюците на Египет и Сирия, нововъзникващата Османска империя и западащия делхийски султанат. От тези завоевания основава Тимпурската империя, но тази империя се разпада малко след смъртта му.

Автор Нина Жишева