Сателит на НАСА засне огнено кълбо 10 пъти по-мощно от бомбата над Хирошима

НАСА публикува снимки на метеор, който се е взривил се над Берингово море през декември миналата година със сила над 10 пъти по-голяма от атомната бомба, която е разрушила Хирошима през 1945 г. На 18 декември 2018 г. в 23:55 GMT, сателитът на Terra от космическата агенция направи серия от снимки на гигантска огнена топка, експлодирала на 16 мили над земната повърхност, за която се смята, че е освободила 173 килотона енергия, което я прави най-големият взрив след този в Челябинск през 2013 година.

Ако един метеор се взриви в Арктика с магнитуд на средно ядрено устройство и никой не го чуе, има ли това някакво значение? Това е не много утешителният въпрос, поставен от огнената топка, която избухва край бреговете на Аляска, уловена от пет от деветте фотоапарата на инструмента за мулти-ъглови изображения SpectroRadiometer (MISR) на борда на космическия кораб Terra.

Според Cornell University, всяка година Земята бива атакувана от до 84 000 метеора с размер над 10 грама и много пъти повече от метеори, с големината на пясъчните зърна. Почти всички те изгарят високо в атмосферата, но НАСА казва, че два или три пъти на сто години нашата планета бива удряна от метеори, които са достатъчно големи и непостоянни, за да генерират разрушителни взривове.

Огненото кълбо е било засечено на 18 декември 2018 г. от космическия кораб Terra

За щастие, всички известни наскоро инциденти, за които знаем, се случиха далеч от населените места, макар че Челябинският обект, който избухна високо над Русия със силата на 30 бомби от Хирошима, все причини материални щети и рани много хора с летящи стъклени отломъци и причини временна слепота със силната си светлина. Нещата обаче можеха да бъдат много по-лоши, ако взривът беше по-близо до земята или над центъра на града.

С други думи, извадили сме късмет.

В последните снимки на НАСА може да се види огнената топка от 173 килотона като удължена оранжево-оцветена скала, отделена от траекторията на метеора, докато той изгаря в атмосферата, със сянка, видима срещу по-ниските облаци. Космическата агенция твърди, че огнените топки са доста често срещани и те се проследяват от базата данни на Center for Near Earth Object Studies към НАСА, но по-голямата част от тях са нищо повече от малки изблици, които са по-скоро забавни, отколкото опасни.

Превод – Нина Жишева