Турският чай – традиция или истински култ

03/10/2018 Off By djani

Когато за първи път пих чай в съседна Турция, персоналът на заведението беше шокиран и ме гледаше с очи бликащи от респект. Години наред с театър „Кадрие Лятифова” ходехме на турнета там. Настаняваха ни на брега на Мраморно море в т.нар „Домове за учители”… Персоналът беше в луд възторг от нашите изцепки. Доста се впечатляваха, че консумирахме толкова много хляб (хляба и водата са абсолютно безплатни по ресторантите там. Табла след табла уханните бели хлебчета изчезваха в стомасите ни на закуска… Отидох и си сипах чай. Борех се със зависимостта си от кафето и използвах всеки миг за да се отдалеча от идеята за кафе. Не можах да подсладя чая си, въпреки, че си сложих цели 7 бучки захар…Имаше ужасно силен и ужасно натрапчив вкус… Може би някои сред вас знаят, че турският чай се сервира по следният начин – сипва се от концентрираната запарена билкова смес(според предпочитанията) и се разрежда с горещата вода… Обаче аз, която не знаех до онзи миг си бях сипала концентрат на макс. Е как бе братче ще го подсладиш онзи ми ти чай…Та перосналът беше респектиран, защото си мислеше, че така си го пия…

Преди няколко години, в Бурса, режисьорът, с който бяхме там на един фестивал беше решил, че трябва да угои екипа. Водеше ни от един ресторант в друг за да „хапнем”…Ние не успявахме да огладнеем до следващото ядене. Какъв емоционален шамар и шок беше за ветеран сервитьорът в поредното заведение, когато предложи на многоуважаемите си гости чай и ние масово отказахме… Тези от вас, които са гостували в Турско, знаят, че там традицията на чая граничи с ритуал. Предлагат ти го по всяко време, на всяко място… По пазари, бутици, докато чакаш във фоайето на хотела, (ресторантите вече ги споменахме)… абе навсякъде… чай, та чай… сякаш всички имат някаква тайна мисия да ти пробутват този чай!!!! В интерес на истината точно тамошните турци във времето създадоха в мен това тягостно отношение към турският чай. И до ден днешен не го обичам. Tова съвсем не означава, че не е хубав. Напротив. Той не е просто чай. Това си е култ. Религия.
Ако някога го пия от уважение, си го поръчвам много светъл (açık ) и силно подсладен, защото мисля, че ако си го поръчам и с лимон, някой може и да ме набие… толкова учудено ме гледат.

нормалните хора май го пият нормален/среден (orta)

и мастерите в консумирането на чай, които пият силно концентриран чай и сърцето им не се разхлопва след това пият т.нар „заешка кръв” (Tavşan kanı).