Чудесата на Св. Серафим и Руската църква

В самият център на София се намира един от най-красивите храмове на столицата – църквата “Св. Никола”. Сред хората е по-популярна като „Руската църква”, защото е била построена на мястото на руското посолство в края на ХІХ и началото на ХХ в. за нуждите на руските емигранти в България. Няколко години след освещаването си през 1914 г. – в началото на 20-те години, един от видните епископи на Руската православна църква, архиепископ Серафим Соболев оглавил църквата. Владика Серафим, както го наричали енориашите, бързо завладял  любовта на българите, които слушали неговите проповеди със затаен дъх. Той бил човек с искрена любов и доброта, а пламенните му молитви помагали да се решат най-трудните човешки проблеми и изцеление на болните. Когато служел в храма, вярващите усещали Божието присъствие и благодат. С активната си работа Владика Серафим помогнал да се премахне схизмата през 1945 г.

Самият той живеел в лишения, но помагал на бедните по всякакъв възможен начин и въпреки преследванията срещу църквата, той станал основател на манастира на Богородица в село Княжево (днес жилищен квартал на София). Когато на 26 февруари 1950 г. Серафим напуснал земния свят, хората, които дошли да му кажат сбогом, не се побирали в храма. Преди смъртта си той обещал  на всички вярващи да им помага, казвайки: “И вие ми пишете писма.” Така и до днес всички, които се обръщали към него с молитва, получавали подкрепата на Владика Серафим. До ден днешен много хора идват в криптата на храма и пишат своите искрени послания към него.

„Той е много уважаван от хората”, казва доц. Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика към БАН. Неговата личност и саркофаг са привлекателни центрове за много хора – българи и руснаци. За да се възхищават на неговите реликви, тук идват не само жителите на столицата, но и хора от други градове на страната. Може би най-много ги привлича надеждата и вярата в чудотворните му способности.

Създадени са ритуални действия, които се извършват в криптата, на мястото на погребението му. Има традиционни практики като запалване на свещи, молитва, поклонение на реликви. Тъй като той не е канонизиран, няма икона за него, но поради това има изобразителен портрет. Той е изобразен на стенописите  на криптата като светец-покровител на София, а хората, които слизат тук, се кланят пред тези образи. Има специална урна, в която вярващите поставят своите молитвени писма. Разположен е в саркофага. Хората споделят  техните най-интимни желания, страдания и проблеми, надяват се на неговата помощ. Повечето хора  идват с надежда за изцеление.

Отец Серафим е известен с това, че помагал на студенти по време на трудни изпити. Това е свързано със случка от неговия живот, когато той е искал да влезе в Богословската академия. Не разполагал с достатъчно време, за да се подготви, тъй като разбрал твърде късно, кога ще се провеждат изпитите. Затова той се обърнал към Бог с искрена молба да му помогне да извади правилния билет за изпита. И така се случило – чудо, което на практика поддържало жаждата му за знания.

В криптата на руската църква „желанията” се пускат в специална ,,пощенска кутия на архимандрит Серафим“. Смята се, че всяко писмо, пуснато в кутията, попада в ръцете на светеца. Тези писма се събират и изгарят след известно време. Така, според служителите на криптата, посланията със земните грижи на хората, отиват направо на небето.

Преди време и аз бях писала. Не съм християнка, но да ви призная, дори моето се сбъдна…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани