Защо имаме гъдел

Има няколко идеи за това, защо хората имат гъдел. Има и два вида гъделичкане. Единият от тях е защитен механизъм или предупредителен знак, че нещо, което се движи, е върху вас. Помислете за паразити по кожата си или … не, не мислете за това. Странното име за това е книсмезис. Това е вид гъделичкане, което чувствате, когато нещо пълзи върху вас. Обикновено този вид гъделичкане не ви кара да се смеете. Обикновено ви кара да настръхнете и да се почувствате неприятно.

Другият вид гъдел е свързан със специфичните места, които са чувствителни. Неговото странно име е гаргалесиз. Този вид гъделичкане е по-интензивен и води до неконтролиран смях. Гаргалесис не е толкова ясен, колкото кизмезис, и най-вероятно обслужва някакъв социален аспект и ни помага да се свържем с другите.

Съществуват специфични места, които са чувствителни на втория вид гъдел и те са важни за родителите и децата да формират връзки. Когато пораснем, същите петна са и ерогенни зони, които помагат за съвокупляването, друга социална дейност, с която се занимаваме.

Това, че тези места са също уязвими, вероятно не е случайно. Някои експерти смятат, че има вид гъдел, който има за цел да научи младите хора да защитават най-уязвимите си места.

Но и други животни имат гъдел. Нашият близък братовчед, шимпанзето, също гъделичка по време на игра, макар че то издава специфичен задъхан звук, докато се смее. Шимпанзетата толкова обичат да бъдат гъделичкани, че не ви оставят на мира след това, защото искат да продължите.

Слоновете също имат гъдел, но най-сладка е мишката.

Има проучване, в което работата на някого е да гъделичка плъхове (това сигурно би изглеждало странно в резюмето ви). Известно е, че мишките издават специфични високочестотни звуци, когато играят или правят секс, които са признак на удоволствие (нещо като смях). Докато ги гъделичкали, те започнали да издават същите звуци, показвайки, че се радват на гъделичкането, подобно на хората. Гъделът активира мозъчните зони и пътищата, които се активират, също както при хората, когато изпитват радост (поне области, аналогични на нашите).  

Тук трябва да споменем, че ние често бързаме да приписваме човешките емоции на животните, което може да бъде опасно. Животните като шимпанзетата и плъховете изглежда се радват на гъделичкане, така че има причина да мислим, че го преживяват по позитивен начин. Но не всички животни са такива, така че експертите не са 100 процента сигурни, че наистина харесват, че това е толкова много. (За съжаление не можем да ги попитаме.)

Трагичен пример за подобно погрешно тълкуване е дебелото лори. Тези същества могат да бъдат гъделичкани, но не им харесва. Това, което хората тълкуват като удоволствие, всъщност е страх, което прави игривото поведение при хора или примати буквално мъчение за милата животинка.

Гъделът вероятно служи като предупредителен сигнал и тренировка за защита. Той има второстепенна характеристика при хората, приматите и плъховете: за да се улесни социалната връзка. Но бъдете внимателни кого гъделичкате – не всички животни изпитват удоволствие (някои хора също не го харесват).

Превод от английски – Нина Жишева