За изгубеното общуване

Колко му трябва на човек, за да е щастлив?!?

“Много малко” – биха възкликнали мнозина.

Е, добре де… колко е това “малко”?!? Защото “малко” за мен и “малко” за Парис Хилтън, са две взаимоизключващи се понятия. И все пак вярвам, че има неща, които биха усмихнали всеки един човек, независимо от пол, етнически, религиозни различия или статут в обществото. Ето и някои идеи в тази посока.

Подарете ВРЕМЕ.     

Времето е най-ценният ресурс на съвремието. То все не стига, все ни притиска…

Подарете малко време на някой около себе си и вярвам, че той/тя неминуемо ще го оцени. Например, ако сте мъж – предложете на жена си, днес вие да вземете детето от детска градина/училище/частен урок, а тя да използва това време за себе си и да отиде на фризьор, маникюр или просто да поспи един час…

Ако сте жена, то мотивирайте го този уикенд да отиде сам с приятели на риба, планина с приятелите си…

Подарете лично време на другия. Само за него. И не се цупете след това.

Подарете ВНИМАНИЕ.

Това не е нужно непременно да струва цяло състояние. Може да е дребен и сантиментален предмет свързан с нейните/неговите интереси, може да е разходка в някой парк на слънце или цвете без повод да кажем.

Жестовете без повод винаги впечатляват повече. Най-малко, защото другата страна не е очаквала да получи нещо.

Проявете ГРИЖА.

Обадете се на някой приятел, роднина или майка си, просто за да попитате как е. Свикнали сме да търсим близките си при нужда. Но, ако се обадите просто “ей така”, почти гарантирам, че другата страна ще се учуди и дори в началото да изпитва подозрения, когато разбере, че намеренията са ви чисти, и безкористни, ще ви бъде благодарна.

Някой забеляза ли, кое е общото между идеите?!?

Вероятно осъзнавате, че всички са свързани с мотивиране на изгубеното общуване. Очи в очи. Онова истинско общуване, което почти изчезна. Не обвинявам никого, на мен самата ми отнема доста време, докато се организирам за среща “на живо” с някого. Има достатъчно технологични приспособления, които уж ми спестяват време. По-лесно е да чуя, напиша нещо, отколкото да се срещнем.

Кога последно бяхте с приятели в парка? Вчера?!? О, щастливци…!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани