Лилит: Първата съпруга на Адам или зъл демон

Лилит се споменава за първи път в древните вавилонски текстове като крилат женски демон, който атакува бременни жени и бебета. От Вавилония легендата за „лилите“ се разпространила в древна Анадолия, Сирия, Израел, Египет и Гърция. В този си вид – като демон на пустинята – тя се появява в Исая 34:14 сред списък от нощни създания, които ще преследват разрушеното царство Едом. Това е само споменаването й в Библията, но легендата за нея продължава да нараства в древния юдаизъм.

През Средновековието еврейските източници започнали да представят като смела и независима първа жена на Адам. Как Лилит еволюира от пустинен демон до първата съпруга на Адам?

Къде започва историята на Лилит

Историята започва в началото – в Битие 1. Създаването на хората е описано в Битие 1 и отново в Битие 2. Първото изложение е доста просто: „Така Бог създаде човечеството по своя образ, по Божия образ той ги създаде. ; Създаде ги мъжки и женски. ”(Битие 1:27).

Второто описание описва как Бог е направил човек от праха на земята и след това е създал жена от страната (не реброто!) на човека: “Тогава Господ Бог създаде човека от пръстта на земята и вдъхна в ноздрите му дъх на живот; и човекът стана живо същество. … И така, Господ Бог накара дълбок сън да падне върху човека и той заспа. Тогава Той (взе) от неговата страна и затвори мястото с плът; и от страната, която Господ Бог взе от човека, Той направи жена и я е доведе при човека ”(Битие 2: 7, 21–22).

В постбиблейския период някои древни еврейски учени възприемат позицията, че Битие 1:27 и Битие 2: 21-22 описват две отделни събития, тъй като изглежда, че жените са били създадени по различен начин в тези два разказа.

В статията си „Лилит” през 2001 г. професор Джанет Хоу Гейнс обяснява тази аргументация: като се има предвид, че всяка дума от Библията е точна и свещена, коментаторите са имали нужда от мидраш[1], за да обяснят двете различни гледни точки в двата разказа за създаването в Тора. Бог е създал жена два пъти – веднъж с човека, веднъж от страна на човека; така че трябва да е имало две различни жени.

Тъй като Адам назовава втората жена Ева; Лилит е била идентифицирана като първата жена. По този начин, Битие 1:27 описва създаването на Адам и една независима, силна, неназована жена (Лилит).

Подробностите за създаването и отношенията на Лилит с Адам са описани в Книгата на Бен Сира, апокрифна работа от десети век пр. Хр. Дан Бен-Амос обяснява, че макар това да е първият съществуващ текст, който записва пълната легенда за Лилит, нейната историята е съществувала много по-рано.

В постбиблейския период равинските мъдреци няколко пъти идентифицират Лилит с името “Първа Ева”, което показва, че цялата й история е добре позната в устната традиция. Най-накрая, през 10 век пр.н.е. във Вавилон, анонимен писател, обяснява дръзкото поведение на Лилит.

Как се различава Лилит от Ева?

Историите на Бен Сира разказват, че Бог е създал Лилит от пръст, точно както е създал Адам. Те веднага започнали да връждуват, защото Адам винаги е искал да бъде господар на Лилит и никога нямало да се съгласи да й служи.

Признавайки, че Адам няма да се постави под нея, Лилит „произнесе невъзможното име и отлетя във въздуха“ (Приказките на Бен Сира). Трима ангели Снви, Снсви и Смнглоф били изпратени да проследят и да върнат Лилит, но тя яростно отказала да се върне с тях в Райската градина.

Решението на Лилит

– Оставете ме! – каза Лилит. Аз бях създадена само за да разболявам бебетата. Ако бебето е момче, аз имам власт над него в продължение на осем дни след раждането му [до обрязване на 8-ия ден след раждането му], а ако е момиче – в продължение на двадесет дни “” (Приказките на Бен Сира).

Като компромис, Лилит обещава, ако види имена на ангели или амулети, тя ще остави детето на мира. Лилит се съгласява и 100 от нейните деца – демони – да умират всеки ден, но твърдо отстоява останалите да живеят.

Ако първият мъж се беше съгласил да служи на първата си жена само през половината от времето (това е всичко, което тя поиска от него), Лилит щеше да бъде Ева: Но, явно, Адам е решил, че по-добре е да живееш извън градината с Ева, отколкото в Рая без нея. Благословен да бъде Онзи, който ни е събрал и ме е научил да познавам добротата на нейното сърце и сладостта на душата й! “Където е тя, там е Раят.”

[1] Мидраш е тълкувание на религиозни текстове в рабинския юдаизъм

Превод от английски – Нина Жишева