“Мислителят” на Роден

Звездата на Роден като независим скулптор, се изкачва по хълма, от 60-те години на XIX в. По това време той придобива собствена работилница, където се занимава с любимата си работа до края на живота си. Създава свой собствен уникален свят на истина, образи, чувства и емоции, отпечатани в бронз.

За Огюст Роден, Мислителят, престава да бъде олицетворение на самия Данте, както е замислен по-рано, и става символ на работата на интелекта. По време на животът на скулптора и в по-късни времена, в различни градове на света, са направени около 20 бронзови и гипсови копия на Мислителя. Например, бронзово копие на скулптурата е поставено като паметник на гроба му в предградие на Париж.

Бронзовият мислител е инсталиран на входа на музея Роден във Филаделфия, както и в сградата на Колумбийския университет. Популярността на тази скулптура се дължи на необичайната комбинация от напрегнато, добре координирано тяло с потапяне в дълбока мисъл. Веднага се усеща, че човек мисли не просто интензивно, а за нещо тревожно и много важно. Това не е толкова търсене на истината, колкото търсене на изход от една трудна ситуация.

„Мислителят на Роден”  изглежда замръзнал, за да реши един много важен проблем. Той е дълбоко потопен в интелектуални занимания, но напрегнатото му мускулно тяло е готово за решително действие във всеки един момент. Седналият човек е мислител, който не е по характер или професия. Той решава проблем и това е негова позиция. Очевидно поради тази причина има и много динамика в скулптурата.

За модел е избран, известен боксьор – Жан Бо, който притежавал, разбира се, красиво мускулесто тяло. Моделът заел поза, в която можело да остане в състояние на дълбока мисъл. В тази скулптура, форма и съдържание се сливат в едно. Човек, който гледа  „Мислителят”,  вижда потапяне в себе си, комбинация от напрежението на душата, тялото и мисълта. Зрителят изобщо няма мисъл за модела, той вижда само полета на творческата мисъл на художника. Позата на „Мислителят” привлича вниманието. Възможно е да се мисли и интензивно, в различни позиции на тялото.

„Мислителят” на Роден, сякаш се стреми да се върне в позицията на плода, да се скрие в утробата от всички проблеми на света и лична природа, които неизбежно се сблъскват с всеки човек. В позицията на Мислителя хората мислят за проблеми, които обикновено ги притискат с цялата сила на Вселената. В сравнение с тази сила, човекът е малък и незначителен, но силата му е в мисълта и действието, които са способни да променят тази вселена. Така, че позата на Мислителя може да се тълкува като сила, притискаща се към извора.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани