Аз НЕ СТРАДАМ ОТ ДИАБЕТ-1-ва част

Аз съм човек, който рядко боледува дори от грип.
Човек, който цял живот е ял глупости… Т.е откакто е избягал от вкъщи в името на любовта си към изкуството… Преди това майка ми „ контролираше „ (поне) тази част от живота ми…Или поне тя така си мислеше . Вече схващате, че майка ми няма да прочете тази статия…
Представете си как някой, който ходи на лекар само в краен случай, изведнъж се озовава в болница след диабетна кома.Нарича се „диабетна кетоацидоза”.
Не друсам, но предполагам, че симптомите на наркоманите са точно такива- виждаш, чуваш всичко, обаче мислиш, че н се отнася за теб…Плуваш си безметежно и се чудиш защо ли всички около теб са паникьосани…? И след куп премеждия, пътуване на система с инсулин, окачена на закачалката на задната седалка на колата на гаджето от Търново до болницата в София, последващи спешни интервенции с инсулин… И накрая, след няколко дни след като този човек се върна на „земята”, му се сервира диагноза- „Честито- Диабет тип1. “Животът ви от тук нататък ще е малко по-различен, но няма страшно”… Дори един млад и циничен лекар имА наглостта да ми каже, че имало било и хубави страни… Не познавам друг човек с такава отчаяна липса на въображение, но ще съм завинаги благодарна на лекаря, завеждащ отделението тогава и екипа му преборили се за живота ми. Живея си аз четвърти живот и то доста смело и вероятно това обяснява любовта ми към котките 😉

След като минах през всички етапи на отрицанието, гневът, болката и отчаянието, накрая (най-накрая),

се смирих и осъзнах, че сама съм си виновна.
Ако и вие попадате под знаменателя на хора, които ходят на лекар „ само в краен случай или на умирачка” ,

то тази статия е за вас!
Типично балканско и нашенска си формула е да ходим на преглед само в краен случай.

Дори, когато симптомите крещят.
За да няма „не чух, не разбрах”…копирам ви най-явните симптоми на диабет 1. За другия тип (диабет тип 2) ще трябва да направя малко проучвания и ще ви пиша и за него, ама друг път.

• Прекалена жажда през цялото време на деня
• Често уриниране
• Умора, загуба на тегло и цялостно неразположение
Добавям и от личният си опит- замъгляване на зрението, безпричинна нервност, стигаща до избухливост, вълчи апетит, кожни раздразнения. След нормализиране на стойностите на кръвната захар, гореспоменатите симптоми изчезват, но ако в продължение на дълги години не контролирате захарта, тя бавно и сигурно ви отмъщава като уврежда разни органи в тялото ви.
Нещо като зла тъща/свекърва. И да знаете, че този тип диабет не е наследствен. Отключва се при стрес и се води автоимунно заболяване. На мен в началото, „авто” ми звучеше като „оправяй се, проблемът си е твой” , но се оказа, че си имаме доста добри специалисти в тази област. Наричат се ЕНДОКРИНОЛОЗИ.
Прочетете го пак…няма нищо общо с еднорози, носорози, розови рози. Ендо-кринолози. Нагледали са се на всичко. Колко ли па може да ги учудите…
/следва продължение/

източник снимки : google

автор: Тезджан Ферад- Джани