Беж в планинатааа!

Онзи ден, изведнъж зимата потри доволно ръце и каза:

„Бързате да се радвате нещастници. Имам още да вилнея.”! – И изпрати вълна от студ, доволно примесен с нещо средно между сняг и дъжд.

Докато висяхме на последната спирка на любимият трамвай  на детето и чакахме този, който така и не дойде, поради някаква авария (да се имам в късметлийката), до мен се доближи една жена със спортно облекло. Каза, че съжалява, че е слязла в града. Между ритъма на тракащите си зъби я попитах какво трябва да означава фактът, че според нея в планината е по-студено, отколкото в града. Каза, че се казвало температурна инверсия (ама как го запомних, не мога да повярвам, въпреки замръзналите остатъци на мозъчното си вещество, тогава)… Та сега се поразрових малко, за да разбера повече за това чудно явление. Разказвам и на вас. Може пък някога да ви е полезно. Ето какво казва науката за него.

Инверсия, в метеорологията означава аномален характер на промяна в параметър в атмосферата с нарастваща надморска височина. Това най-често се отнася до инверсия на температурата, т.е. до повишаване на температурата с височина в определен слой на атмосферата.

Има два вида инверсия:

– инверсии на повърхностната температура, започващи директно от земната повърхност (дебелината на инверсионния слой е десетки метра);

– температурни инверсии в свободната атмосфера (дебелината на инверсионния слой, достига стотици метри).

Инверсията на температурата предотвратява вертикалното движение на въздуха и допринася за образуването на мъгла, смог, облаци, миражи (виж ти). Инверсията е силно зависима от местните характеристики на терена.

За образуването на повърхностни инверсии са особено благоприятни ясните нощи със слаб вятър. Такива метеорологични условия са характерни за антициклоните и могат да доведат до силни нощни студове…

С издигането на Слънцето, повърхностната инверсия на радиационния тип се унищожава, тъй като нощното охлаждане на почвата се заменя с отопление.

Теренът може да засили инверсията. По този начин охлаждането на въздуха при ясно време е особено голямо в депресиите, откъдето изсмуканият въздух не намира изход.

Различните депресии на територията, тесните долини на реките, ниските полета, например – нископланинските ливади са зони с повишен риск за орехово-земеделския производител.

В такива кухини, през зимата и пролетта, през хубава нощ, въздухът изтича, става по-тежък и се съхранява като вода, изтича от по-високи територии, дори и с малко забележими спускания. През нощта и сутринта в басейна на такава територия е много по-студено, отколкото на по-високите места.

В ясна зимна нощ, в планинските райони (по склоновете) температурата може да достигне до 10 ° C, а понякога и 20 ° по-висока от тази в долината.

По този повод, дърветата и плодовите храсти в долините и други,  лесно замръзват, но по склоновете и горните места те издържат на студ дори по време на влажни зими.

Такаааа… тази информация ме кара да започна да събирам парички, да си построя планинска хижа нейде високо из планината и да се радвам на топлото високо в планината, цяла зима… а вие?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани