Безсмъртните хидри

Стареенето – проблемът на всички организми. Оказва се обаче, че има някой, които са изключение от тази групичка. Това са малките морски създания наречени хидри.

Като повечето организми, човека има период от живота, през който се предполага, че е най-малко вероятно да умре. През първата трета от нашия живот тялото ни работи най-добре, имунните ни системи са силни и сме „най-плодородни“. След това започва застаряването. Всички тези неща малко по малко започват да се развалят докато най-накрая умрем. Би било наистина хубаво да намерим лек за това, но такъв все още не съществува.

За голяма част от историята се е смятало, че стареенето било универсално за всички живеещи организми. Но тогава учените намерили медуза, която имала способността да се подмлади. Всички бихме желали това…

Към изключенията спадат и хидрите. Не… не многоглавите змиоподобни от древногръцката митология. Истинските хидри са миниатюрен морски обитател с дължина от 1см., може да се размножава самостойно, регенерира частите си след като бъде нарязан, като може да му израсне изцяло нова глава. Може да се каже, че това създание е безсмъртно.

Хидрите озадачават учените вече векове. Установили са, че имат същият бой геноми като човека. Много от тях са един и същи, като тези свързани с болестите Алцхаймер и Хънтингтън. От откритието до сега се изучават тези малки създания, тъй като може би ще успеем да намерим лек за тези ужасни болести. Не само това, но… кой не иска да е безсмъртен?

Учените за дълго време смятали, че те изобщо не стареят. Чрез наблюдаването им в експерименти осъзнали, че през нито един етап на животът им не са се влошили техните функции. Това прави техния цикъл на живот линия на живот, която приключва само когато бъдат изядени от друго създание.

Това, което им помага най-много е, че са доста малки организми и имат сравнително малко видове клетки, което им позволява да ги захранват и поддържат… вечно. Лесно могат да ги заменят и да обновят цялото си тяло ако бъде разчастено. За това може би не трябва да се надяваме, че чрез тях ще намерим начин за вечен живот. Прекалено сме сложни…

Автор: Мартина С. Попова