Бобрите – родени инженери

09/01/2019 Off By djani

Aко сега с вас играем игра на думи с асоциации и ви кажа – бент, вода, гризач… вероятно веднага ще се досетите, че става дума за бобър! А знаехте ли, че те са изключително интелигентни и притежават завидни „инженерни” умения. Има наблюдения дори, че избират дърветата според посоката, в която духа вятъра и така си улесняват „работата”. Освен това строят домовете си на няколко етажа. Имат 2 подводни входа и ако случайно най-горният етаж замръзне, те продължават да си живеят в долните „етажи”. Ето и малко фактология за тези впечатляващи гризачи.

Бобрите са най-големите представители от семейството на гризачите. Дължината на тялото при възрастните варира от 80 до 130 см. Опашката им достига от 25 см. до 37 см. Средното тегло на възрастен бобър е 20-30 кг., докато някои по-възрастни индивиди могат да тежат до 45.5 кг.

Структурата на тялото на бобъра е идеална за полу-воден начин на живот. Главата на животните е голяма, плоска отгоре, с тясна муцуна, която се простира до скулите. Вратът е скъсен, дебел. Очите са малки с прозрачен капак. Използвайки този капак, бобърът може да плува под вода с отворени очи и да вижда добре. Само бобърът има 20 зъба. Четири са изпъкнали отпред – два отгоре и два отдолу. Те растат през целия му живот и постоянно се изострят, докато се изтриват. Оранжеви резци, горните 20-25 мм. дълги, долните 35-40 мм., широки са около 8-10 мм.

Ушите на бобрите са едва забележими, те са малки, къси, покрити с козина, но в същото време той чува добре. Дори и най-тихият звук, кара животното да спре да работи и да се ослушва дълго време. Приблизително една четвърт от дължината на животното е широка, вееща се опашка, която служи като волан под водата. Благодарение на опашката от пръв поглед, лесно се различава от другите бозайници. И предните, и задните крайници са с по 5 пръста.

Основният цвят на козината на бобъра е кафяв с различни нюанси, от светли, почти пясъчни до черно-кафяви, някои животни са чисто бели (албино) или черни (меланисти). Мечовият бобър е много любопитен, добре поддържан, красив, считан за един от най-ценните видове кожа. Бобрите са отлични плувци, развиващи скорост във вода до 10 км/ч.

След като се гмурне, бобърът може да не се появи на повърхността до 15 минути, плувайки през това време до 700 м. плътно потопен под вода.

Бобрите са строги вегетарианци. В природата ядат само кора от дървета или растителни издънки, както и жълъди.

В началото на 20 в., благодарение на интензивния лов на бобри, поради месото и козината им, те са били унищожени. Така че, канадският бобър е бил избит почти напълно, особено в източната част на САЩ. Около 1000-1200 животни са оцелели в Европа и Азия – някои видове в Русия, Франция, Германия, Монголия, Китай, Украйна, Норвегия и Беларус.

Бобрите живеят по бреговете на бавно течащи реки, езера и напоителни канали. През лятото те са активни в здрач, като напускат къщата при залез слънце и работят до ранните сутрешни часове. На сушата бобърът е тромав и муден, поклаща се на разстояние, разчита на къси предни и по-дълги задни крака. Но ако забележи опасност, той се втурва с галоп към водата.Те не се отделят от брега на повече от 200 м. Бобърът изгражда жилището си от храсталак, клони и стволове на дървета, закрепени с тиня, глина и камъни. Паднало дърво служи като опорна рамка на жилището. Средно бобърът живее около 10 години. В зоологическа градина може да стигне 35 години.