Бонсай – изкуството на мъдростта от Изток

Бонсай е създаден преди повече от хиляда години в Китай, но в Япония този метод се е развил и достигнал до нивото на изобразителното изкуство. На японски език думата “бонсай” означава не просто джудже, а култура на размножаването му на поднос или в плитък съд, чиния или тава. Бонсай е нещо повече от закрита растителност, отглеждана заради красивите листа и цветя.

И така, преди около хиляда години, бонсаите дошли в Япония. Бонсай често е един от аксесоарите на чайната церемония.

Една стара японска легенда за бонсай ни разказва, че шогунът понякога пътувал инкогнито. При едно от пътуванията си, той се изгубил в планината и бил спасен от възрастен самотен самурай, живеещ там в една барака. Самураят нямал с какво да стопли замръзналият си гост и жертвал единственото нещо, което притежавал – бонсай, предаван от поколения наред. Шогунът бил много признателен на своя домакин и му се отблагодарил подобаващо като довел тържествена кавалкада, възстановил правата на отхвърления самурай и му подарил няколко древни дръвчета бонсай.

В един изключително хармоничен бонсай, можем да наблюдаваме едновременно всички три периода от живота му – младост, зрялост и старост. Младостта се олицетворява от прясна, млада зеленина, зрялост – с цветя и плодове, и старост – с тяло, мощно, с груба кора, често разцепена, с кухини. По големина повечето от бонсаите са високи около 54 cм. В онези години това е предимно украса на ниша на японска къща, която трябва да бъде в хармония със стаята.   

От манастирите и дворците на японските аристократи, бонсай започва да прониква в къщите на самураите, а в началото на 19в. вече се превръща в национален феномен, който се разпространява във всички слоеве на японското общество.  

Важна роля в развитието на това изкуство, като национален феномен, играе император Мейджи, който е талантлив поет и експерт  по бонсай. По време на неговото управление (1868–1912 г.) култивирането на бонсай се издига до ранг на изкуството и се появява терминът „художествен бонсай“.   

Много съвременни любители на бонсай твърдят, че са прегърнати от невероятно спокойствие, когато работят на дърветата си. Всички тревоги и стрес изчезват, сякаш по магия.  

Формирането е комуникацията на господаря и растението, която продължава дотогава, докато живее единият от тях.

Будисткото светилище, наречено пасана-ведика, е дърво на Бодхи, затворено от каменна стена. В широкият си смисъл, този храм е бил прототип за създаването на бонсай. В будистката митология, която активно се възприема в Япония, върховният владетел действа като строител на светилището с градина, в която расте дървото на живота. Целият свят е градината на Буда, а владетелят в него е градинарят.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани