Важни ли са баба и дядо

Бабите и дядовците са почитани в много човешки общества. Но разказите за стари времена и прехранването на внуците изглеждат като очевидно човешки черти. Дали тези класически поведенчески модели на дядовци наистина са ограничени до само Homo sapiens? Дали някои животни припознават бабите и дядовците си така, както хората?

За повечето видове на Земята отговорът недвусмислено е НЕ! “Обикновено просто няма баби и дядовци”, когато се ражда животно, казва Мирка Лахденпера, биолог от университета в Турку във Финландия. Дори и животът на животното да се припокрива с неговите баби и дядовци, повечето видове се разпространяват, за да избегнат конкуренцията за ресурси, така че шансовете да се натъкнат на баба или дядо са слаби.

Но има няколко забележителни изключения, главно сред бозайници, които живеят в сплотени социални групи. В книгата си “Социалното поведение на по-възрастните животни” (Johns Hopkins University Press, 2009), канадската зооложка Ан Инис Даг описва групи от маймуни лангур в Индия, в които по-възрастните женски се смесват със своите дъщери и внуци.

Бабите лангури играят специфична роля: те агресивно защитават децата на групата от атаки на хора, кучета и съперничещи маймуни. Някои женски лангури дори глезят собствените си внуци, като им оказват специално лечение, грижат се вида им и ги контролират, когато играят твърде грубо с други млади.

Много видове китове също пътуват в семейни стада, които включват и баби, и внуци. Сред групата на кашалотите, според Даг, старите женски помагат на младите китове да се грижат за най-малките, докато майките им се гмуркат за храна.

Бабите на орки често водят своите стада и могат да живеят десетилетия след като престанат да се размножават. (Най-старата известна косатка, наричана “баба”, умира през 2016 г. на повече от 100 години.) През 2015 г. учените, пишат в списание Current Biology, че според тях тези стари косатки помагат на потомците си да оцелеят в трудни времена, защото си спомнят най-добрите местата, където са намирали храна.

Стадото на слоновете също е матриархално. Слончетата обикновено се раждат в групи, водени от техните баби, които могат да живеят до около 80 години. Жените в стадо образуват близки връзки, каза
Лахденпера и си сътрудничат, за да отгледат малките си.

В едно проучване от 2016 г. в списание Scientific Reports Лахденпера се опитва да определи дали да бъдеш баба на слон има еволюционни ползи. Тя анализира записи от полузатворена популация от азиатски слонове, работещи за дървообработващата промишленост в Мианмар. Някои възрастни женски все още живеят в групи с майките си, докато други са преместени в различни райони.

Лахденпера установява, че слончетата на младите майки са осем пъти по-склонни да оцелеят, ако техните баби са живели близо до тях, отколкото ако не са. Когато майките на слончетата са били по-възрастни и по-опитни в отглеждането на бебета, този благотворен „ефект на бабата“ изчезва, дори ако действителните баби са все още наоколо, открила тя.

Не е съвсем ясно как бабите на слоновете помагат на неопитни дъщери, каза Лахденпера. Има анекдотични доказателства, че те могат дори да кърмят бебетата, като по този начин им дават хранителен тласък. Но Лахденпера смята, че по-вероятното предимство е мъдростта, която бабата слон е натрупал по време на дългия си живот. Например, ако някое слонче затъне в калта, бабата му може да бъде по-успешна в подпомагането му, отколкото майката, защото вече е виждала подобни ситуации.

Всъщност, най-много доказателства за ползите от баба и дядо идват от бозайниците. Но през 2010 г. изследователи съобщават в Current Biology, че в колонии от насекоми, наречени жлъчни листни въшки (Quadrartus yoshinomiyai), по-възрастните женски защитават своите роднини, след като са престанали да се размножават. И проучване от 2007 г. в списанието Evolution установило, че по-възрастните женски-Сейшели[1] (Acrocephalus sechellensis) понякога помагат на своите потомци да отглеждат пилетата си.

А какво да кажем за дядовците? Изследвания на хора през последните десетилетия показват, че един жив дядо може да подобри психичното здраве на човека и други показатели за благополучие, каза Лахденпера. Но няма доказателства за това в животинското царство, каза тя. Мъжките животни рядко се социализират със собственото си потомство, да не говорим за по-нататъшни потомци. “Мъжете обикновено се фокусират върху производството на [повече] от собственото си поколение и не осигуряват толкова много грижи,” каза Лахденпера.

[1] пойна птица, вид копривче

Превод от английски – Нина Жишева