Великолепният древен будистки храм Боробудур

Индонезия е страната с най-голямото мюсюлманско население в света. Преди исляма обаче този архипелаг е бил доминиран от индуизма и будизма. Един от най-емблематичните паметници, свидетелстващи за тази пред-ислямска епоха, е храмът Боробудур в долината Кеду, разположен в южната част на Централна Ява.

Храмът Боробудур се състои от три паметници, а именно храмът Боробудур и два по-малки храма, разположени на изток по права ос до главния храм. Главният храм на Боробудур е най-големият будистки храм в света. Този паметник, разположен на 60 000 м³ е висок 34,5 м и има квадратна основа от 123 м х 123 м. Построен е на три нива. Основата му се състои от пирамида, образувана от пет концентрични квадратни тераси. Следва основният корпус, с три платформи. На самия връх е разположена монументална ступа (могилна структура, съдържаща будистки реликви). Стените и балюстрадите на Боробудур са украсени с фини релефи, изобразяващи различни будистки сцени.

Този храм е построен като будистки храм на Махаяна около 8-ия и 9-ти век от династията Сайлендра. Тази династия произхожда от Южна Индия или Индокитай. Тяхното присъствие в Ява помага на островът да се установи като център на будистката наука и поклонение. Това е видно от факта, че на мястото са открити китайски монети и керамика, което показва, че поклонниците от толкова далеч, колкото някогашен Китай, са посещавали това свещено място. В допълнение, тези артефакти предполагат, че Боробудур е бил изоставен през 16-ти век сл. Хр. Това може да се дължи на пристигането на исляма на Ява през 13-ти и 14-ти век от н.е. Въпреки това Боробудур бил оставен да се разпадне сам. През следващите няколко века вулканичните изригвания отлагат пепел на мястото, а Боробудур е погълнат от буйната растителност, израснала върху плодородната вулканична пепел.

Въпреки че Боробудур до голяма степен се превръща в забравено място, той не остава така завинаги. В началото на 19 век сър Томас Стамфорд Рафълс, британският управител на Ява (и основателят на Сингапур), научава за Боробудур и се заинтригува от него и организира разкопки около храма. Но връщането на Боробудур обратно в светлината на прожекторите има вредно въздействие върху него. Излагайки храма на елементите, състоянието му започна да се влошава. Нещо повече, камъните били разграбени от селяните, за да бъдат използвани като строителни материали, а главите на Буда и други съкровища са били отмъкнати от колекционери, за да бъдат продадени на частни и обществени колекции по целия свят.

През 1948 г. тежкото положение на Боробудур привличе вниманието на новосформираната Република Индонезия. В резултат на това запазването на това културно наследство става централен приоритет на правителството. Две десетилетия по-късно чрез индонезийското правителство и ЮНЕСКО стартира кампанията „Спасете Боробудур“. Това е един от най-амбициозните международни проекти за опазване, които някога са се провеждали, тъй като по-ниските тераси на паметника били напълно демонтирани, така че всеки камък да бъде индивидуално идентифициран, каталогизиран, почистен и обработен за съхранение. Освен това, релефните панели също са почистени и обработени, за да издържат на влиянието на околната среда. Зад стените и под пода на галериите е въведена обширна дренажна система, за да се намали ерозията. Осем години и 25 милиона долара по-късно, възстановяването на Боробудур е окончателно завършено. Въпреки това, опазването на този храм трябва да продължи през годините. Например, само преди няколко месеца Боробудур беше заплашен от изригването на вулкана Келуд. За да защитят храма, някои от ступите бяха покрити бързо, за да ги предпазят от вулканичната пепел.

Фактът, че този невероятен будистки паметник продължава да бъде ценен и защитен в преобладаващо мюсюлманска страна, е свидетелство за значителната му стойност като културна и историческа икона на Индонезия.

Превод – Нина Жишева