Викторианският дом – изображение на ужас
18/11/2018Неуспоримо, викториански замъци и архитектура са прекрасни. Но много асоциират тези неща с тъмнина, ужас и зло. Когато си представяме къща обитавана от духове си представяме мрачна, но все пак красива и орнаментирана викторианска постройка изоставена от десетилетия.
Как се е стигнало до това?
Като става дума за викториански постройки всеки може да си визуализира огромните, пренатруфени къщи с остри върхове и орнаментирани колони. Те се появили в края на управлението на кралица Виктория и периода е кръстен на нея. След тежките граждански войни и политически раздори се отворили възможности за богатите да покажат точно колко са богати. И така повечето знатни хора инвестирали и се сдобили с тези почти нелепи за времето си домове. Взаимствани от готическата европейска архитектура, тези къщи били специфично проектирани с идеята за величие и грандиозност. Не били повече от очевидно заявление. Вътре се помещавал лабиринт от множество стаи, много от които често неизползвани. С техните затворени пердета, мебелите били оставени да вехнат в тъмнината.
През ХХ век искали да завърнат тази грандиозност, но след Първата световна война живота на всички рязко се променил. Хората се насочили към индустриалното и иновативното, не поглед назад във времето. Чистотата и простотата в архитектурата навлезли и станали нормата за всеки дом. Викторианските сгради изведнъж станали специални като силно се отличавали от ежедневните постройки. Някои дори описвали стила като „плашеща гротеска“, която загрозявала. Започнали да асоциират къщите със смъртта, злокобно подсещане за изминалите години на трудности. Станали нежелани и в крайна сметка богатите собственици почнали да ги продават. Много от тях не били купени, а били изоставени.
Може да се каже, че ние сами сме циментирали асоциацията на викторианската постройка като зловещо, неприятно място. Продължително през ХХ век с популяризирането на киното, подобни къщи били показвани и свързвани с филми на ужасите и готически новели. Серии като „Семейство Адамс“ привлекли изключително много внимание към този вид тъмна тематика. Филми като „Психо“ подпомогнали тази представа. Това показва, че наистина имаме силата да превърнем това, което било популярно само преди 100 години в нещо коренно различно, за да угодим на сегашните ни представи.
Автор: Мартина С. Попова