Вкусът на Италия

Италианската храна не е резултат от един кулинарен стил. Това е възхитителна мозайка от много регионални традиции за готвене, които произлизат от географията и климата, селското стопанство, историята и културата на всяка провинция.

Трюфели в Пиемонт

Какво свързано с белият трюфел кара хората да се наслаждават да платят до 3600 долъра за килограм, само за да вкусят парче трюфел върху ризото си? С една дума – ароматът. Тъй като те растат под земята, трюфелите нямат основното средство за изхвърляне на спорите – вятъра. За да компенсират, трюфелите отделят летливи ароматни съединения, които привличат определени животни, за да ги изкопаят и разпространят. Но трюфелите произвеждат аромат само за няколко дни, след това уникалният им вкус изчезва.

Пармиджано Реджано в Емилия-Романя

Тъй като сиренето Пармиджано Реджано отлежава от 18 месеца до 4 години, неговият аромат се засилва. Тези колела имат цвят на полирано злато. Зрънце от добросъвестно Пармиджано Реджано е с богат цвят на слама, твърдо, влажено, люспесто и притежава леко гранулирана текстура. Прясно настърган, ароматът му прави ястията великолепни. Сложната текстура се освобождава бавно, тъй като зърната се разтварят в устата и се разкрива слой след слой от вкус.

Маслиново масло Лука в Тоскана

Почти всеки регион в Италия отглежда маслини, но няколко местности са особено известни с ароматното, богато масло, което произвеждат. Тоскана е едно от тези места. Истинският необработен зехтин е скъп и трудоемък за производство и неговото ръчно производство е естествено ограничено – но е от съществено значение за тосканската кухня и кулинарните култури на всички средиземноморски региони. Малко количесто е често единственият ароматизатор, използван за укрепване на простите ястия от боб на Тоскана. Дори сочна пържола на Чианина достига нови височини, гарнирана с вихрушка от течно злато Лучезе.

Артишок в Лацио

Деликатно изработеният артишок е самият символ на Рим, открит в района на Лацио. Известен също като цимароло (от цима, което означава “отгоре”) той е продукт на внимателно подрязване. Култивиран във Витербо, Рим и Латина, където вулканичната почва придава специфичен вкус, той се допълва с други сортове през целия сезон. Пресният артишок е достатъчно нежен, за да се консумира суров. В края на сезона, по-малките останали артишокови глави се подрязват, мариноват и консервират в зехтин за дългите зимни месеци.

Автор: Мартина С. Попова