Гейшата – порцеланово изкушение от Изток

06/11/2018 Off By djani

Образът на Гейшата се асоциира със загадка, мистика и неизказани тайни. Предмет на възхищение и презрение, те извървяват своя дълъг път в дисциплинираното общество. Митовете по техен адрес са безброй, но за да не бъда голословна, ето малко история.

В Япония от 17 в. до днес, гейшите са жени, чиято работа е да пеят, танцуват и да правят компания на мъжете. Около 1920 г. гейшите наброявали 80 хиляди , докато до края на 1980г., броят им спаднал до 10 хиляди. Най-важната причина за това е, че жените, които работят в баровете в западен стил, били по-популярни. Институцията грижеща се за гейшите, се е появила в средата на периода Едо (1600-1868)г. Първите гейши, наречени хокани или тайкомоци, били само мъже. По-късно и жените се присъединяват към тях и това се превръща в професия за тях. Някъде около 1700 г., гейшите и жените, които работят в публичните домове, били поставени под един знаменател. Но, към края на периода Едо, те били социално активни, бивали канени на разни събирания и официални срещи. По време на вечерята, тя трябвало да забавлява гостите с непринудена беседа и да следят дали чашите им са пълни.

Днес гейшите са едно от най-скъпите забавления в Япония. За разлика от другите жени, които работят в развлекателния свят, една гейша може да продължи професията си цял живот. За да си добра гейша не е достатъчно да си млада и красива. По-важното в характеристиката им е гостоприемството, талантът в областта на музиката, умението да общува с клиента. Затова гейшата може да работи до напреднала възраст. Има гейши, които се омъжват за свои клиенти и се отказват от професията. Преди Втората световна война, едно момиче, което е било обучавано за гейша, се е признавала за такава с официална церемония. Тя давала девствеността си на виден човек в обществото в замяна на голяма сума пари, които тя харчела за своето образование и за дома си.

Правилата в домовете на гейшите не са строги. Освен таксата, са разрешени и подаръците, с които тя спокойно преживява. Гейшите са разделени на регионални групи, като всяка група има офис. За да може да работи една гейша, трябва да се регистрира в някоя от тези групи, за да получи разрешение за работа. Oбличането и гримирането на гейшите отнема близо 2 два часа. Белило се нанася не само на лицето. Врата и малко от раменете трябва да останат открити. В японските представи за красота, това е най-добрият начин да се подчертае женствеността. Очите се очертават с червено. Това е символ на кръвта. Обличането на кимоно също иска специални навици и физическа сила. Зимният комплект дрехи са от коприна, която обаче тежи от 6 до 10кг. и струва между 10 и 60 хиляди долара. Поясът е дълъг около 7м. и е като украшение и корсет едновременно. Перуката е задължителен атрибут и е задължително да е изработена от човешка коса.

През 2005 година, светът беше поразен от един поетичен и зрелищен филм, който разказва за гейшите. „Мемоарите на една гейша“ (на английски: Memoirs of a Geisha) е американски драматичен филм на режисьора Роб Маршал. Сценарият, написан от Робин Суикорд, е базиран на едноименния роман от 1997 г. на Артър Голдън.