Гилгамеш – цар, мъдрец, воин, човек

Митовете са традиционни истории, които се занимават с различните начини на живот и съществуване. Известният мит за Гилгамеш е цитиран в много източници като една от първите истории в нашата записана човешка история от Месопотамия, днешен Ирак, въпреки че някои твърдят, че това не е просто приказка, а се основава на елементи на истината. Само няколко плочки са оцелели от оригиналните шумерски текстове, датиращи от 2000 г. пр. Хр., написани с клинообразно писмо. Вавилонската версия обаче е пълна две трети и датира от 13 до 10 век пр. Хр. Някои от най-добрите екземпляри са били открити след 7-ми век в руините на библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал. Митът за Гилгамеш достига до по-широка публика едва след Първата световна война и чак след Втората световна война започва да се появява в различни жанрове.

Този мит може да бъде разделен на две основни части. През първата половина Гилгамеш, кралят на Урук, трябвало да се ожени за жена, равна му по ранг, наречена Ищар. Енкиду, див звяр, съперник на Гилгамеш, отива в Урук, за да освободи хората си от грубото поведение на техния крал. Първоначално Гилгамеш и Енкиду се бият помежду си, но след това Гилгамеш намира уникална сила в Енкиду, че му предлага да станат приятели. Те се ръкуват и решават да отидат на дълго пътуване до Кедър планина, за да победят Хумбаба, чудовищния бог на бурята и горите. Двамата убиват Хумбаба, но Ищар изпраща някой да убие Енкиду, защото Гилгамеш отказа да се ожени за нея.

През втората половина Гилгамеш, натъжен от смъртта на Енкиду, предприема дълго и далечно пътуване, за да открие тайната на вечния живот от човек на име Утнапищим. Утнапищим е преживял Великия Потоп и бил дарен с безсмъртие от боговете. Преминавайки през много градове и разговаряйки с много хора, Гилгамеш вижда, че който търси вечния живот, никога не намира, защото боговете пазят живота в собствените си ръце. Въпреки това, той най-накрая успява да намери Утнапищим и го пита за тайните. Утнапищим казал на Гилгамеш, че трябвало да остане буден в продължение на 7 дни и след това той щял да му каже тайните. Разбира се, Гилгамеш се проваля в този тест, но въпреки това Утнапищим му показал едно растение, което можело да възстановява младостта. Зарадван, Гилгамеш отнесъл растението, за да го даде на хората си в Урук, но една змия го откраднала по пътя (оттук идва и способността на змията да сменя кожата си и да се подмладява). Разочарован и уморен, Гилгамеш се върнал в Урук с празни ръце, но по-мъдър и с повече мир и опит, за да изчака смъртта си.

Митът за Гилгамеш е повлиял както на древната, така и на съвременната литература и култура. Темите от епоса могат да бъдат открити в по-късната библейска и класическа литература. Може би, ангажирайки се с мита за Гилгамеш, бихме могли да изследваме неговите паралели с нашия съвременен живот днес и да проектираме бъдещите възможности на човечеството.

Превод от английски – Нина Жишева